„Изкуството на войната“ е известна китайска книга за военните стратегии, написана в края на 6 или началото на 5 век пр.н.е.
Изкуството на войната | |
孫子兵法 | |
Автор | Сун Дзъ |
---|---|
Създаден | 6 – 5 век пр.н.е. Китай |
Оригинален език | китайски |
Вид | военен трактат |
Изкуството на войната в Общомедия |
За неин автор се смята Сун Дзъ, високопоставен военен генерал и стратег от периода Чунцю /края/. Някои учени вярват, че книгата не е завършена до следващия период на воюващите царства, а съществуват и теории, които приписват книгата на неизвестна група китайски философи.
Книгата съдържа 13 глави, всяка от които е посветена на един от аспектите на войната. Смята се за фундаментален и основополагащ труд по темата за военната стратегия и тактика в Източна Азия. Многократно коментирана в древен Китай, „Изкуството на войната“ е една от най-старите и най-успешните книги по военна стратегия в света. Тя е най-известният и влиятелен труд сред Седемте военни класики на Китай. За последните две хиляди години тя остава най-важният военен трактат в Азия, където дори и обикновените хора го знаят по име. Освен в източното военно мислене, книгата оказва влияние и на бизнес тактиките и други сфери на живота. В модерните времена се изучава във военните академии на: Япония, Русия, Германия, САЩ. Текстът ѝ се използва и в различни военни игри, включително StarCraft.
Сун Дзъ подчертава значението на нуждата от позициониране във военната стратегия. Изборът на позиция на армията трябва да се основава на обективни условия, както във физическата среда и субективното мнение на други, конкурентни участници в тази среда. Той смята, че стратегията не е планиране, в смисъл на работа, чрез изготвен преди това списък, а по-скоро нуждата от динамични, бързи и подходящи действия, в отговор на променящите се условия. Планирането на работата се извършва в контролирана среда, която същевременно се променя, конкурентните планове се сблъскват, като се създават неочаквани ситуации.
Книгата е преведена първо на френски език през 1772 г. от френския йезуит Жан Жозеф Мари Амио, а на английски език – през 1905 година от британския офицер Евералд Фъргюсън Калтроп. В последно време книгата е модерна сред мениджърите, които се опитват да я прилагат в света на бизнеса. Тя се ползва дори и в спорта: треньора на австралийския национален отбор по крикет Джон Бюканън раздава откъси от нея на своите играчи преди мача срещу Англия през 2001 г.
Всъщност „Изкуството на войната“ надхвърля темата за военните стратегии и дава напътствия за ръководене на голямо и сложно общество, каквито са царствата от епохата Джанго Дзе. Обсъждат се икономически, тактически, социални и други аспекти на войната.
От детайлите е направен изводът, че трактатът е написан в периода У Ба („Петте хегемона“).
Правилата и напътствията лесно се обобщават и са приложими при управление на всяка сложна обществена структура. Това е забелязано още от древните коментатори.
Китайската традиция включва трактата в „Седемкнижието“ или „Канон за военната наука“ (У дзин). „Изкуството на войната“ и по-късният трактат на У Дзъ, формират основата на „Канона“.
Трактатът „Изкуството на войната“ се състои от 13 глави (в различните източници са преведени по различен начин):
Раздел | Lionel Giles (1910) | R.L. Wing (1988) | Ralph D. Sawyer (1996) | Chow-Hou Wee (2003) | Райчо Радулов, Венедикта Григорова (2009) |
---|---|---|---|---|---|
I | Laying Plans | The Calculations | Initial Estimations | Detail Assessment and Planning (Chinese: 始計,始计) | Предварителни разчети (Дзи) |
II | Waging War | The Challenge | Waging War | Waging War (Chinese: 作戰,作战) | Водене на война (Дзуо Джан) |
III | Attack by Stratagem | The Plan of Attack | Planning Offensives | Strategic Attack (Chinese: 謀攻,谋攻) | Стратегическо нападение (Моугун) |
IV | Tactical Dispositions | Positioning | Military Disposition | Disposition of the Army (Chinese: 軍形,军形) | Форма (Син) |
V | Energy | Directing | Strategic Military Power | Forces (Chinese: 兵勢,兵势) | Мощ (Шъ) |
VI | Weak Points and Strong | Illusion and Reality | Vacuity and Substance | Weaknesses and Strengths (Chinese: 虛實,虚实) | Пълнота и пустота (Сю, Шъ) |
VII | Maneuvering | Engaging The Force | Military Combat | Military Maneuvers (Chinese: 軍爭,军争) | Маневриране на война (Цю Джан) |
VIII | Variation of Tactics | The Nine Variations | Nine Changes | Variations and Adaptability (Chinese: 九變,九变) | Деветте изменения (Дзиу Биен) |
IX | The Army on the March | Moving The Force | Maneuvering the Army | Movement and Development of Troops (Chinese: 行軍,行军) | Войската в поход (Син Дзюн) |
X | Terrain | Situational Positioning | Configurations of Terrain | Terrain (Chinese: 地形) | Форми на местността (Дисин) |
XI | The Nine Situations | The Nine Situations | Nine Terrains | The Nine Battlegrounds (Chinese: 九地) | Ситуации |
XII | The Attack by Fire | The Fiery Attack | Incendiary Attacks | Attacking with Fire (Chinese: 火攻) | Огнево нападение |
XIII | The Use of Spies | The Use of Intelligence | Employing Spies | Intelligence and Espionage (Chinese: 用間,用间) | Използване на шпиони |
This article uses material from the Wikipedia Български article Изкуството на войната, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.