Иван Снегаров

Снегаров е роден на 12 октомври (30 септември стар стил) 1882 година в град Охрид. Баща му Йонче Снегаров е занаятчия, който умира преди раждането на сина си. Майка му Диаманда е православна албанка. Учи в гръцкото и българското класно училище в Охрид, след което става общ работник в Тулча и Килия. После учи занаят в Охрид и от 1900 година учи в Цариградската духовна семинария, която завършва в 1906 година. Става учител в Енидже Вардар. Между 1906 и 1907 година е писар в Българската екзархия в Цариград. През 1908 – 1912 година следва в Киевската духовна академия, която завършва със степен „кандидат на богословските науки“ за дисертацията си „История на Охридската архиепископия“.

След Междусъюзническата война в 1913 година, Снегаров е сред основните двигатели на опита за уния на новоснования Национален съюз.

През 1912 – 1926 година е учител в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр, Солунската мъжка гимназия (от пролетта на 1913), в Ямболската гимназия (1913 – 1914), Софийската семинария (1919-1920) и Първа софийска мъжка гимназия (1922 – 1926). От 1926 година е редовен доцент в Богословския факултет на Софийския университет в катедрата по църковна история. От 1929 година е извънреден професор, а от 1933 година – редовен професор и ръководител на катедрата до 1936 година. В 1933 година става член-кореспондент, а в 1943 година академик на Българската академия на науките. Титуляр е на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година.

Директор е на Института за българска история при БАН от основаването му през 1947 до 1950 година. Директор е на Архивния институт при БАН (1951 – 1959).

Редактор е на „Църковен вестник“ (1914-1919, 1928-1931), на списание „Народен страж“ (1919-1933) и списание „Духовна култура“.

Иван Снегаров е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на ВМОРО от 1902 година, редактор е на вестник „Автономна Македония“ (1920 – 1923). Участва като делегат от Пловдивското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година. Член-учредител е на Македонския научен институт и е сътрудник на органа му „Македонски преглед“ (1924 – 1943).

Македония (Солун, Охридската книжовна школа, Скопската епархия и други) стои в центъра на научните интереси на Иван Снегаров. Неговият капитален труд е История на „Охридската архиепископия“, С. 1924. Многобройните му трудове засягат житията на Климент Римски, Климент Охридски, българския патриарх Йоаким I, цар Симеон I, българското Възраждане и много други теми.

Иван Снегаров прави много научни командировки и открития. Огромният му архив се пази в Научния архив на БАН.

В края на 1959 година Снегаров потвърждава пред сътрудника на УДБ-а Коста Балабанов, че той, неговите родители и роднини, както и всички останали охридчани, винаги са се чувствали българи.

Иван Снегаров умира на 1 март 1971 година в София.

Статия на Соня Зафирова в: Лиляна Грашева (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство „Марин Дринов“, т. III, София 2003, ISBN 954-430-943-8, с. 687 – 691

• Снегаров, Иван. Георги Кастриота – Скендербег (1405 – 1468 г.) и отношението на Дебър и Охрид към освободителната му борба
• Снегаров, Иван. Делото на Климента Охридски (Реч, произнесена на 2. VII. 1941 г. в гр. Охрид)
• Иван Снегаров За родното място на Паисий Хилендарски
• „Църквата и народната просвета“, София, 1946 година
• „Солун в Българската духовна култура. Исторически очерк и документи“, София, 1937 година
• Снегаров, Иван. История на Охридската ариепископия, том 1
• Снегаров, Иван. История на Охридската ариепископия-патриаршия, том 2
• Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. В: – Църковен архив, кн. ІІІ-IV, 1929. Архив на оригинала от 2012-03-18 в Wayback Machine.
• Снегаров, Иван. Св. Климент Охридски, София, 1927
• "Кратка История на Съвременните Православни Църкви (Българска, Руска и Сръбска)", том II, София, 1946 година
• „Манастирът Свети Наум при Охридското езеро“, София, 1972 година
• "Скопската Епархия; Исторически очерк и възражения върху съчинението на проф. Р. Груич "Скопска Митрополиjа"; Част I", публикувано в "Годишник на Софийския Университет VI. Богословски факултет", София, 1938 година
• "Скопската Епархия; Исторически очерк и възражения върху съчинението на проф. Р. Груич "Скопска Митрополиjа"; Част II", публикувано в "Годишник на Софийския Университет VI. Богословски факултет", София, 1939 година