Иван Сарафов: български генерал

В периода 1909 – 1913 година Сарафов е командир на VII пехотна тунджанска дивизия и III пехотна балканска дивизия.

Иван Сарафов
български генерал
Генерал Иван Сарафов (в средата) и полковник Бурмов (вдясно) – началник-щаб на 3-та Българска армия
Войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война
Дата и място на раждане	23 март 1856 г. (стар стил) Търново, Османска империя
Дата и място на смърт	25 ноември 1935 г. (79 г.) София, Царство България
Иван Сарафов в Общомедия

Роден е на 23 март 1856 г. в Търново. Брат е на политика Михаил Сарафов и лекаря доктор Георги Сарафов. Завършва Търновското класно училище и гимназия в Загреб.

Руско-турска война (1877 – 1878)

През 1876 г. постъпва като доброволец в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като опълченец в X дружина на Българското опълчение. Военно звание унтер-офицер. Командир на взвод.

Младши офицер

През 1879 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса. На 12 април 1879 г. е произведен във военно звание подпоручик от Руската армия. На 30 август 1882 г. е повишен в звание поручик, а на 30 август 1885 г. – в капитан.

Служи в милицията на Източна Румелия (VI старозагорска дружина, I пловдивска дружина) и във войската на Княжество България: XVII търновска дружина, V тетевенска дружина, II варненска дружина.

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 8-и пехотен приморски полк, с който се сражава при Драгоман, Цариброд и Пирот.

Участва в преврата срещу княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия. През 1898 г. завършва Генералщабната академия в Санкт-Петербург.

Старши офицер

От 16 март 1900 до 19 септември 1902 г. е командир на 10-и пехотен родопски полк.

На 30 декември 1903 г. с указ № 83 е създадена VIII пехотна тунджанска дивизия и полковник Сарафов е назначен за неин командир. На тази длъжност остава до 1908 г.

Първа балканска война

По време на Балканската война е командир на III пехотна балканска дивизия. Военно звание генерал-майор. Дивизията се бие храбро при Лозенград и Чаталджа. Излиза в запаса на Българската армия през 1913 г.

Първа световна война

Със започването на войната постъпва в Руската армия. Участва в бойните действия като командир на 103-та пехотна дивизия (от 1 юли 1915), 101-ва пехотна дивизия и 32-ри армейски корпус. На 3 юли 1915 г. е повишен в звание генерал-лейтенант от Руската армия. Излиза в запаса през 1917 г.

Между 1919 и 1920 г. е част от армията на Антон Деникин и командва последователно корпус и дивизия. След това се завръща в София.

Част от архивите му се съхраняват във фонд №21 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

• Подпоручик (12 април 1879)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Подполковник (1893)
• Полковник (18 май 1900)
• Генерал-майор (18 май 1905)
• Генерал-лейтенант (3 юли 1915) от руската армия

• Военен орден „За храброст“ III и IV ст., 2-ри клас
• Княжеский орден „Свети Александър“ III ст. с мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ III ст. с военно отличие
• Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно
• Руски орден „Света Анна“ I ст. с мечове
• Орден „Свети Георги“ IV ст. (Русия)
• Орден „Свети Станислав“ (Русия)

• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 92 – 93
• Сарафов, Иван Константинов (Форуми „Бойна слава“)