Офицер Иван Русев: български военен и политик

Той е един от организаторите на Деветоюнския преврат и вътрешен министър след него (1923 – 1926).

Иван Русев
български военен и политик
Войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	27 ноември 1872 г. Шумен, Османска империя
Дата и място на смърт	1 февруари 1945 г. (72 г.) София, Царство България
Друга дейност	Народен представител в: XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXV ОНС
Иван Русев в Общомедия

Иван Русев е народен представител в XXI (1923 – 1927), XXII (1927 – 1931), XXIII (1931 – 1934) и XXV (1940 – 1944) Обикновено Народно събрание.

Иван Русев е роден на 15 ноември 1872 г. в Шумен. През 1892 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 7^-и пехотен преславски полк. На 2 август 1895 г. е произведен в чин поручик, през 1900 г. завършва Николаевската генералщабна академия и на 18 май с. г. е произведен в чин капитан. Служи в Оперативната секция на щаба на армията, на 18 май 1905 г. е произведен в чин майор, а от 1910 г. е подполковник. Последователно заема длъжностите началник на щаба на 2^-ра бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия, командир на дружина в 33^-ти пехотен свищовски полк, началник на мобилизационни части и отделения и началник на Школата за запасни подпоручици.

Балкански войни

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е началник на щаба на 8^-а пехотна тунджанска дивизия.

На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 2^-ра военноинспекционна област.

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на Втора българска армия (1914 – 1916), командир на 7^-а пехотна рилска дивизия (1916 – 1917) и на 2^-ра пехотна тракийска дивизия (1918), като на 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. След демобилизацията се уволнява от армията.

На 23 юни 1920 е назначен за Главен директор на Трудова повинност, на която длъжност е до 20 май 1921 г. Активен член на Военния съюз и Народния сговор, Иван Русев е сред основните организатори на Деветоюнския преврат. След него той е вътрешен министър в двете правителства на Демократическия сговор, водени от Александър Цанков. Играе важна роля в пресичането на съпротивата на Българския земеделски народен съюз след преврата и в потушаването на Септемврийското въстание, както и в последвалите преследвания на комунисти. Критикува ВМРО заради монополизирането на Петричка област, а след 1928 г. подкрепя крилото на протогеровистите.

След разделянето на Демократическия сговор през 1932 година се включва в Народното социално движение на Цанков, но през 1934 година го напуска.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV обикновено народно събрание и е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София. Присъдата е отменена с Решение №243 на Върховния съд от 1996 година.

• Подпоручик (2 август 1892)
• Поручик (2 август 1895)
• Капитан (18 май 1900)
• Майор (18 май 1905)
• Подполковник (1910)
• Полковник (1 ноември 1913)
• Генерал-майор (30 юни 1917)

• Военен орден „За храброст“ III и IV степен, 2-ри клас
• Царски орден „Свети Александър“ III степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ II степен с военно отличие, IV степен с военна лента и V клас на обикновена лента
• Орден „За заслуга“на обикновена лента

• „Една година военна служба“ (1911)
• „Движение напред на пехотния взвод“ (1914)
• „Добро поле и 2-ра пех. Тракийска дивизия“ (1921)
• „Осма пехотна Тунджанска дивизия във войната срещу турците (1912 – 1913)“ (1923)
• „Учебник за подготовка на подофицери“ (1927; в съавторство)
• „Принос към историята на Втора армия във войната 1915 – 1918 г.“ (1928)
• „Обществени и политически мисли“ (1941)

• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
• Биография и снимка от сайта на Парламента Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine.