Иванчо Карасулията: български революционер

 

Иванчо Карасулията е роден на 21 май 1875 година в село Карасуле (Ругуновец), днес град Поликастро, Гърция. Баща му е от Орджановия род в Петрово, а майка му – от Делиатанасовия род от Бозец. Чичо му Атанас Орджанов е деец на ВМОРО и ВМОК.

Орджанов остава без образование и става хайдутин заедно с Кади Юсеин от Негорци и Молла Идриз от Карасинанци. За кратко е в четата на Мицо Гяваталията. Арестуван е от османските власти през 1896 и прекарва 7 месеца в затвора в Солун. Влиза във ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев, и изпълнява терористични поръчения от Централния комитет. Заедно с Митре Дудуларски от Дудулари по нареждане на Груев убиват ренегата Илия Пейчиновски (Пейчинович) станал сръбски учител и организирал убийството на учителя по химия в Солунската гимназия плевенчанина Христо Ганов.

След като извършват няколко убийства над шпиони, преследвани от властите на 15 септември 1897 година Карасулията, Апостол Петков и Спиро Карасулски стават нелегални, като към тях по-късно се присъединява Христо Узунов от Куфалово. Войвода е Карасулията с подвойвода Апостол Петков, а малката чета е въоръжена от Аргир Манасиев в Смоквица. Към средата на февруари към четата им се присъединяват и Гоно Балабанов от Сехово и Павел Граматиков от Кониково, Стойко от Карасуле, Лазар Делев от Ореховица, Гого Киров и Мито Яков Хаджията от Мутулово, Кольо Мъжкото от Богородица и Коста Мусевски от Костурино. За кратко време четата, която действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско, всява страх у гъркоманите и турците зулумаджии в района.

Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:

 

През 1898 година пленява богатия турски бей Туран ага от Мемешли и взема 2000 турски лири откуп. Централният комитет с дълги разправии успява да прибере откупа, който четата иска да задържи за себе си и според гевгелийския ръководител Аргир Манасиев Карасулията и Апостол войвода губят доверието на ЦК. Карасулията и Апостол през юни се разделят като единият действа в Гевгелийско, а другият в Ениджевардарско, но и двамата продължават с хайдутлука. Даме Груев настоява за смъртна присъда, но на това се противопоставят гевгелийските и ениджевардарските ръководители на ВМОРО и за да са стегне дисциплината в района е изпратена четата на Михаил Апостолов.

 

В края на 1898 година Карасулията и Апостол Петков получават задача да ликвидират един от най-големите шпиони в Гевгелийско, околийския лекар грък Димитриос Кивернидис, който е убит от двамата през ноември.

През декември 1899 година четата на Карасулията неуспешно опитва да отвлече богат гъркоманин, собственик на мина, от къщата му във Валандово и с това предизвиква тежката Валандовска афера.

Карасулията заминава за България, където според Ангел Динев е изпратен от ВМОРО, за да бъде неутрализиран заради зачестилите му харамийските изстъпления. Там се сближава с генерал Иван Цончев и се присъединява към Върховния комитет и през пролетта на 1902 година се връща в Гевгелийско и Ениджевардарско като върховистки войвода, заради което влиза в конфликт с Апостол Петков и Аргир Манасиев, които се опитват да го върнат към Вътрешната организация.

През Илинденско-Преображенското въстание в село Корнишор четите на Кръстю Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват. Тук пред 250 четници става освещаването на знамето. По време на въстанието води ред сражения в Гевгелийско и Ениджевардарско. На 12 септември четите на Апостол, Иванчо Карасулията и кукушката чета на Гоце Нисторов, общо 103 души, се сражават на връх Гъндач в Паяк с 1200 турски войници. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия, събрани от Гевгели, Енидже Вардар и Гумендже. В края на въстанието Иванчо Карасулийски с цялата си чета участва в заснемането на филмите на британския кинооператор Чарлс Нобъл.

Иванчо Карасулията загива заедно с цялата си чета през 1905 г. в сражение в местността Джарлов рид край изчезналото днес село Лесково, на гръцки Трия Елата.

 

Сестрин син на Иванчо Карасулията е Антон Югов, ръководител на БКП и министър-председател на България.

Михаил Думбалаков пише за Иванчо Карасулията:

На Иван Карасулски е наречена улица в Гевгелийския квартал в София ().

 

•   Гого Киров от Мутулово
•   Гошко Стоянов Гошев от Лесково
•   Димо Руси от Люмница
•   Зафо Йосифов Зафиров от Мачуково
•   Мицо Вардаровски от Ругуновец
•   Мицо Христов Орджанов от Ругуновец
•   Стойко Иванов Юруков от Тушин
•   Стойко Христов от Ругуновец
•   Танчо Джамбазов от Люмница
•   Ташо Христов Гольов от Ореховица
•   Христо Пампор от Ошин

 

Открийте още информация за Иванчо Карасулията в нашите сродни проекти:

  Уикиизточник

• „Малихери пукая“ – песен за Иван Карасулията в  
• „Що е чудо станало в Гумендже“ – песен за Иван Карасулията и Апостол Петков в  
• „Кинисало дилбер Йован“ – песен за Иван Карасулията в  
• "Христо Бинчаров - "Спомени", спомените на четника на Иванчо Карасулийски, Павле Граматиков и Апостол Петков - Христо Бинчаров.
• Спомени на Рафаел Камхи за участието му в македонското революционно движение; Спомени на Р. Камхи за Иванчо Карасулията, публикувано в "Известия на Държавните Архиви", кн. 115-116, София, 2019 година