До̀лни Лом е село в Северозападна България.
То се намира в община Чупрене, област Видин. Населението му е около 154 души (15 март 2024).
Долни Лом | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 154 души (15 март 2024 г.) 3,88 души/km² |
Землище | 39,735 km² |
Надм. височина | 343 m |
Пощ. код | 3958 |
Тел. код | 09328 |
МПС код | ВН |
ЕКАТТЕ | 22424 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Видин |
Община – кмет | Чупрене Мария Тодорова (ГЕРБ; 2023) |
Село Долни Лом се намира в планински район, в живописна долина на река Лом. Средната му надморска височина е 350 метра. Отстои на около 20 километра от границата със Сърбия, на 25 километра от град Белоградчик, 65 километра от Видин и 140 км от София.
Землището на селото, в което растат вековни дървета, е в непосредствена близост до биосферен резерват Чупрене.
Флората и фауната са богати и разнообразни.
Природни забележителности:
Най-древното исторически регистрано население в района е на трибалите, които през IV век пр.н.е са населявали и долината на река Лом. През I век римляните установяват контрол по тези земи и започват да експлоатират рудниците под връх Миджур, богати на желязо, мед, сребро и злато. Районът е силно охраняван, защото е представлявал и част от Балканската отбранителна система на Римската империя. Следи от тогавашна крепост (кастел) могат да се видят на хълма Мала глама.
През VI-VII век проникват славяните. Те променят името на реката от Алмус на Лом (ломя, разсичам). Следи от тези времена има в местността Джебръчки трап.
Нов разцвет на рударството се отбелязва след 1365 г. Специално изпратени от Словения и Хърватско рудничари активизират и модернизират работата в мините. Този период е известен под името „периода на латините“.
В османски регистър от 1454/1455 г. вече са регистрирани двете съседни села Долни и Горни Лом. Те са образувани от по-старо село (Средно селище), което е отбелязано на европейските карти като „Лом“ и което впоследствие е напуснато. Заселено е отново към 1500 или 1600 г. със сборно население от няколко сръбски села. В регистъра се споменава като „Селището (Средно селище)“. (В някои източници името му се споменава като Лещарка). Във връзка със заселването му, разсказва следното легенда: Избрали си „Съвет на старейшините“. Събрали се старците и решили по стар обичай да заорът грниците на новото село. За целта, през първата нощ двама млади хора (братя – неженени) от новозаселващите се трябвало да „заорат“ границите на новото село. До изгрев слънце, границата трябвало да бъде очертана и затворена. Дали са го направили много голямо, или нещо се случило, не се знае, но младежите не затворили контура на селото. А това било лош знак. За да избегнат „злата прокоба“, стрците решили в отвора да построят църква или оброк. Така и направили. Възможно е църквата да се казвала „Св. Петър и Павел“. Тя се намирала срещу скалата Бела Стена. Но, християнството не помогнало на езическите обичаи и селото пак се затрило. Този път през 1885 г. при втората приводня (наводнение). След наводнението останали 17 фамилии. Те се преселили – 10 в Горни Лом и – 7 в Долни Лом.
Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.
Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване.
Живко Нешин (Нешов) (...-1885 г.) – Произхожда от бедно семейство.
Спомага на Белоградчишкото въстание 1850 г.
Оглавява революционното движение по горното течение на реките Лом и Тимок.
През Сръбско-Турската война (1876 г.) в Язова планина организира Революционен комитет.
Съратник е на Панайот Хитов.
След разбиване на четата на Филип Тотю, му помага да се изтегли през Долни Лом към Светиниколския проход.
Според някои сведения, по негова инициатива се построява църквата в селото в памет на Нишките и Белоградчишкото въстание.
Попада в първите редици на Руското командване, като разузнавач на полковник Паренсов. Ето какво четем в писмо на полковник Паренсов до началника на Трета артилерийска дивизия от 1 юни 1877 г.:"Донасям на Ваше Сиятелство, че изпращам в Турция българина Живко Нешов за събиране на сведения. Вероятно той ще се завърне до 8 юни и ще се прехвърли през Дунав в района на 8-а Кавказка дивизия. По заповед на Негово Височество Главнокомандващия, моля окажете пълно съдействие на Живко Нешов за доставянето му в Букурещ...Ако за доставянето на Живко Нешов са необходими пари, моля да му заемете необходимата сума, която ще Ви бъде попълнена от мен незабавно. Кратки сведения за разузнавача Живко Нешов: българин, от село Долни Лом, Берковски окръг, висок на ръст, силен, с неголяма брада и коса – черни."
След Освобождението спомага за благоустрояване на селото и населението.
Убит е от българи край село Крива бара.
Анто Живков Нешин, синът на Живко Нешин от малък остава сирак. През Балканската война е Околийски началник в град Енос (на Бяло море). След Първата световна бойна работи в мелницата на с. Крива бара, където е бил убит баща му. С помощта на собственика ѝ успява да спаси живота на арестуваните хора от родното си село през 1923 г. В паследствие е избран за Околийски съветник в град Видин. На него селото дължи благоустрояването и водоснабдяването си. Депутат в V велико народно събрание от 1911.
Внукът на Живко Нешин, Крум Живков след завършване на основното си образование, учи известно време в Американски колеж. След това, в София завършва техникум Христо Ботев – отдел земемерство. Завършва висше техническо образование в град Бърно със специалност „инженер-землемер“. Участва в изработването на известния „План Мусман“ чрез съставяне и обработка на фотоплан за София. Началник е на Военно топографския отдел към БА. След пенсионирането си работи в „Геопланпроект“ и НИИГиФ.
Младен Михайлов Младеновски, професор по висша геодезия – опорни мрежи и д-р на техн.науки, основател и дългогодишен директор на Научноизследователския институт по геодезия и фотограметрия (НИИГФ)-гр. София и ръководител на секция „Висша геодезия – опорни мрежи“. Работил е във Военно-топографската служба при МНО и Главното управление по геодезия и картография. Роден е на 26.03.1924 г. в с. Долни Лом и починал на 24.10.2011 г.в гр. София. Син е на Михаил Младенов Велков и Параскева Костова Михайлова. Живял тихо и скромно и отдал живота си за развитието на геодезията, гравиметрията, висшата геодезия, държавните координатни системи, опорните мрежи, геодинамичните процеси и съвременните движения на земната кора на България.
Работил по възстановяването на селскостопанската земя. Изчислил Географския център на България. Създател и управител на СД „ГГиК – геодезия и сие“. Национален авторитет оставил безброй трудове, нямащи аналог дотогава в областта на геодезията, активен участник в много международни и национални форуми в сферата на геодезията.
Изследвал и задълбочено проучвал географските и историческите особености на Северозападна България. Извършил геодезическо заснемане и топографско картиране на нейната крепостна система. Изработил десетки релефни макети и модели на природни обекти в района. Създател на геодезическата обсерватория „Поломие“ в с. Долни Лом. Всеотдайно работил за благополучието и популяризирането на селото, както и за запазването и документирането на историческите, природните и духовните му ценности.
This article uses material from the Wikipedia Български article Долни Лом, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.