Даниеле Де Роси

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Печелил е два пъти Купата на Италия и веднъж Суперкупата на Италия с Рома. Де Роси е Световен шампион с Италия от Световното първенство през 2006 г. и има записани 117 мача и 21 гола като национал.

Даниеле Де Роси
Лична информация
Роден	24 юли 1983 г. (40 г.) Рим, Италия
Ръст	184 см
Пост	Дефанзивен полузащитник
Юношески отбори
1997–2000 2000–2001 Остиа Маре Рома
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 2001–2019 2019–2020 Общо Рома Бока Хуниорс 459 5 464 (43) (0) (43)
Национален отбор
2001 2002 2003–2004 2004–2017 Италия до 19 г. Италия до 20 г. Италия до 21 г. Италия 3 4 16 117 (2) (0) (3) (21)
Треньор
2022–2023 2024– СПАЛ Рома
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Даниеле Де Роси в Общомедия

Де Роси започва своята кариера в римсия Остия Маре, като играе в отбора от 1997 до 2000 година. След това преминава в Рома, като прави дебюта си за първия тим на 10 октомври 2001 в мача срещу белгийския Андерлехт в мач от Шампионската лига. Първия си мач в Серия „А“ Даниеле изиграва на 3 май 2003 година. Първото си попадение за Рома халфът отбелязва седмица по-късно срещу Торино. Де Роси си спечелва уважението на футболните фенове в Италия, след като в мач срещу Месина той отбелязва гол с ръка, който рефера Мауро Бергонци зачита. Полузащитникът постъпва спортсменски като си признава, че е вкарал нередовно топката в мрежата и не иска попадението да бъде зачетено. В крайна сметка Рома печели мача с 2:1.

С тима на Рома Де Роси на четири пъти е завършвал на второ място в италианското първенство (2004, 2006, 2007 и 2008). През сезон 2005/2006 „вълците“ заемат вицешампионската позиция заради наказанията на Ювентус, Милан, Лацио и Фиорентина поради тяхното участие в „Калчополи“. През 2007 година Рома печели Купата и Суперкупата на Италия (и двете завоювани след победи във финалите над Интер). Освен отборните призове играчът на римляните е удостоен с Наградата за най-добър млад футболист в Серия А през 2006, а през 2007 е втори в класацията за най-добър футболист в италианския елит.

С младежкия тим на Италия до 21 години Де Роси печели Европейската титла в тази възрастова гупа през 2004. С олимпийския отбор на своята родина играчът има бронзов медал от Игрите в Атина.

Дебюта за националния тим на своята страна Де Роси прави през 2004. През юли 2006 година на финала на Светоното първенство в Германия той влиза като смяна на съотборника си в Рома Франческо Тоти. При изпълнението на дузпи след равенството в редовното време и продълженията Даниеле бележи третия единайсетметров удар и помага на Италия да спечели четвъртата си световна титла.

На 13 ноември 2017 г. Де Роси прекратява кариерата си като национал след като Италия отпада на баражите за световното първенство в Русия през 2018 г. Записал е 117 мача и 21 гола за Италия. По този показател е водещ сред футоблистите на Рома.

Клубна кариера

Информацията е актуална към 13 април 2019 г.

¹Европейски турнири влючват Шампионската лига и Лига Европа
²Други турнири включват Суперкупа на Италия

Национален отбор

Рома

•   Купа на Италия – 2 (2007, 2008)

•   Суперкупа на Италия – 1 (2007)

Национален отбор

• Световно първенство – 1 (2006)

•   Европейско първенство – сребро (2012)

• Европейско първенство за младежи – 1 (2004)

Индивидуални

• Най-добър млад футболист в Серия А – 1 (2006)
• Футболист на годината в Италия – 1 (2009)
• Идеален отбор на Европейското първенство – 1 (2012)

Рекорди

• Футболист на Рома с най-много мачове за Италия – 117
• Футболист на Рома с най-много голове за Италия – 21
• Вторият футболист с най-много мачове с екипа на Рома във всички турнири – 615
• Вторият футболист с най-много мачове с екипа на Рома в Серия А – 458
• Вторият футболист с най-много мачове с екипа на Рома в Европейските турнири – 98

Ордени

•   Носител на Орден за заслуги към Италианската Република четвърта степен (офицер): 2006
•   Носител на Орден за заслуги към Италианската Република пета степен (рицар): 2004