Гюста̀в (или Густа̀в) Дорѐ (на френски: Gustave Doré) е френски художник, илюстратор и гравьор.
Доре е наричан велик илюстратор на XIX век заради ненадминатата игра на светлосенки в графиките си.
Гюстав Доре Gustave Doré | |
френски художник | |
Портрет на Гюстав Доре от Надар, 1867 г. | |
Роден | Paul Gustave Louis Christophe Doré |
---|---|
Починал | Париж, Франция |
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Националност | Франция |
Кариера в изкуството | |
Стил | романтизъм |
Жанр | историческа живопис, Карикатура, портрет |
Академия | Лицей Карл Велики |
Направление | живопис, графика |
Професия | илюстратор, карикатурист, скулптор, живописец |
Повлиян | Шам, Гранвил, Родолф Тьопфер |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Подпис | |
Гюстав Доре в Общомедия |
Роден е на 6 януари 1832 г. в Страсбург. Бащата на Гюстав, Пиер-Луи-Христофор Доре, е строител на мостове. На 10-годишна възраст прави илюстрации към „Божествена комедия“ на Данте. През 1847 г. Доре заедно с майка си се мести в Париж, където е приет в лицея Карл Велики. В Париж младият художник представя на главния редактор на „Журнал пур рир“ свои илюстрации на подвизите на Херкулес и е приет като сътрудник. Албум с литографии „Подвизите на Херкулес“ е публикуван през същата 1847 година.
Доре така и не получава художествено образование, но прекарва времето си в Лувъра и в Националната библиотека, изучавайки картини и гравюри. Любопитна подробност е, че художникът е делял работния си ден на три части: утрото е посвещавал на графиката, обедно време се е занимавал с живопис, а вечер – отново с графика. През 1848 година художникът става участник в салона, където излага на показ своите работи. След 4 години той прекъсва своите отношения с журналистите. По това време Доре се занимава с оформлението на булевардни издания.
През 1854 година се появяват илюстрациите към „Гаргантюа и Пантагрюел“ и излиза албум с литографии „Парижки зоопарк“. През 1855 година излизат рисунки към „Шегаджийски разкази“ на Балзак. През 1860 година излизат илюстрации към „Ад“ и „Рай“ на Данте, към приказките на Шарл Перо, към „Приключенията на барон Мюнхаузен“ и към „Дон Кихот“. През 1870 година Доре изпълнява цикъла гравюри „Версай и Париж“, а също така оформя издание по история на Лондон и Испания.
Доре създава гравюри-илюстрации към книги на Рабле, Балзак, Данте, Байрон, илюстровано английско издание на Библията, Едгар Алън По, Самюъл Колридж, Джон Милтън, Алфред Тенисън, както и към няколко приказки.
Умира на 23 януари 1883 г. в Париж. Погребан е в гробището Пер Лашез.
Година | Автор | Произведение |
---|---|---|
1861 | Данте Алигиери | Божествена комедия |
1862 | Готфрид Аугуст Бюргер | Пътешествията на Мюнхаузен в Русия и Санкт Петербург |
1862 | Шарл Перо | Приказки |
1863 | Мигел де Сервантес | Дон Кихот |
1866 | различни автори | Библия |
1866 | Жан дьо Лафонтен | Басни |
1866 | Джон Милтън | Изгубеният рай |
1866 | Самюъл Тейлър Колридж | Балада за стария моряк |
1879 | Лудовико Ариосто | Бесният Орландо |
1884 | Едгар Алан По | Гарванът |
This article uses material from the Wikipedia Български article Гюстав Доре, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.