Гюнтер Грас (на немски: Günter Grass) е германски писател, поет, драматург и публицист.
Още с първия си роман „Тенекиеният барабан“ (Die Blechtrommel, 1959) той се превръща в своеобразен говорител на поколението немци, израснали по времето на нацизма. В същото време заради някои свои произведения той е обвиняван от международните интелектуалци и общественост в антисемитизъм.
Гюнтер Грас Günter Grass | |
германски писател | |
През 2006 година в Берлин | |
Роден | 16 октомври 1927 г. |
---|---|
Починал | Любек, Германия |
Погребан | Федерална република Германия |
Религия | Католическа църква |
Националност | Германия |
Учил в | Дюселдорфска художествена академия Берлински университет за изкуства |
Литература | |
Период | 1956 – 2013 г. |
Жанрове | Роман, повест, стихотворение, драма |
Известни творби | „Тенекиеният барабан“ (1959) |
Награди | Нобелова (1999) |
Повлиян | |
Повлиял | |
Семейство | |
Деца | 8 |
Подпис | |
Уебсайт | www.grass-stiftung.de |
Гюнтер Грас в Общомедия |
Гюнтер Грас е роден на 16 октомври 1927 г. в Данциг, (дн. Гданск, Полша) в немско-полско семейство на търговец на колониални стоки.
След края на Втората световна война Грас става селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура, а през 1949 – 1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. Предприема пътувания из Италия, Франция и Испания, а през 1956 г. се установява в Париж.
Гюнтер Грас пътува и в страни на Източна Европа – Полша, Чехословакия и Унгария, а също в САЩ и Израел. Поетът развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския договор Пражка пролет. Към обединяването на Германия Гюнтер Грас се отнася критично, считайки, че осъществяването му е било прибързано.
През 2006 Гюнтер Грас оповестява, че взел участие в бойни действия през последните дни от Втората световна война. В същата 2006 година става известно, че Гюнтер Грас е бил член на престъпната организация Вафен-СС. През април 2012 той е обявен за персона нон-грата в Израел.
Гюнтер Грас издава илюстрираната със собствени графики стихосбирка „Предимствата на ветропоказателите“ (1956) и става член на литературното сдружение „Група 47“, което в 1958 г. му присъжда своята годишна награда.
В 1959 г. Грас публикува големия си роман „Тенекиеният барабан“, който му донася световна слава, последван от повестта „Котка и мишка“ (1961) и романа „Кучешки години“ (1963) – трите произведения образуват т.нар. „Данцигска трилогия“. Допълнителна известност донасят на писателя романите „Местна упойка“ (1969), „Из дневника на един охлюв“ (1972), „Калканът“ (1977), „Плъхката“ (1986), „Моето столетие“ (1999) и новелата „Рачешката“ (2002), както и автобиографичната книга „Да люспиш лука“ (2006).
И следващите стихосбирки на Гюнтер Грас „Обръщателен триъгълник“ (1960) и „Разпитан“ (1967) го представят като поет с мощен езиков инстинкт за ритмично-чувствени внушения, издаващ сродство с експресионистичната лирика на Готфрид Бен и сюрреалистичните творби на Ханс Арп.
През новото столетие излизат книгите му „Стихотворения и кратка проза“ (2002), „Думи до поискване. 7 стихотворения“ (2002), „Последни танци“ (2003), „Лирическа плячка“ (2004), „Глупакът Август“ (2007), „Какво трябва да се каже“ (2012), „Позорът на Европа“ (2012) и „Еднодневки“ (2012).
В голяма част от живота си подкрепя Социалдемократическата партия и нейната политика. На няколко пъти влиза в дебат по отношение на германската и международната политика.
В годините, когато Вили Бранд служи като канцлер, Грас е негов поддръжник. Той критикува левите радикали и подкрепя „темпото на охлюва“ за демократична реформа. Издадени са книги, съдържащи негови речи и есета, по време на дългогодишната му литературна дейност.
Творчеството на Гюнтер Грас е отличено с множество литературни награди, между които „Наградата на Група 47“ (1958), „Наградата на немската критика“ (1960), френската награда „Le meilleur livre étranger“ (1962), престижната немска награда „Георг Бюхнер“ (1965), наградите „Теодор Фонтане“ (1968) и „Теодор Хойс“ (1968), „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1994), чешката награда „Карел Чапек“ (1994), наградите „Херман Кестен“ (1995), „Томас Ман“ на град Любек (1996), „Ханс Фалада“ на град Ноймюнстер (1996) и „Самуел Богумил Линде“ (1996), както и испанската „Принца на Астурия“ (1999). През 2001 г. получава немско-полската награда „Виадрина“, а през 2007 г. – наградата „Ернст Толер“.
Грас е почетен доктор на Кениън колидж (1965), на Харвардския университет (1976), на Университета „Адам Мицкевич“ в Познан (1990), на Гданския университет (1993), на Любекския университет (2003) и на Свободния университет в Берлин (2005).
Германският астроном Фраймут Борнген наименува открития от него през 1989 г. астероид (11496) Grass.
През 1993 г. е избран за Почетен гражданин на родния си град Гданск.
През 1999 г. Гюнтер Грас е удостоен с Нобеловата награда за литература.
През 2009 г. в родния му град Гданск е открит негов музей.
This article uses material from the Wikipedia Български article Гюнтер Грас, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.