Гражданска Война На Цезар

Тя започва като серия от политически и военни конфронтации между Юлий Цезар (100 – 44 пр.н.е.), неговите политически поддръжници и неговите легиони срещу оптиматите, съюзна фракция на оптиматите в римския Сенат, която е подкрепена от Помпей и неговите легиони.

Гражданска война на Юлий Цезар
Римски граждански войни
Информация
Период	10 януари 49 – март 45 пр.н.е от пресичането на Рубикон до Мунда
Място	Испания, Италия, Гърция, Египет, Африка
Резултат	Решителна победа на Цезар
Страни в конфликта
Популари Оптимати Римски сенат
Командири и лидери
Юлий Цезар Гай Курион † Марк Антоний Децим Брут Публий Корнелий Сула Гней Домиций Калвин Публий Вациний Авъл Габиний † Гай Азиний Полион Квинт Фуфий Кален Гай Дидий † Помпей Велики † Тит Лабиен † Марк Калпурний Бибул † Метел Пий Сципион † Катон Млади † Гней Помпей Младши † Секст Помпей Марк Юний Брут Публий Атий Вар † Луций Афраний † Марк Клавдий Марцел
Гражданска война на Цезар в Общомедия

След продължила четири години (49 – 45 пр.н.е.) военно-политическа борба, водена в Италия, Елада, Египет, Африка и Испания, Цезар побеждава последните оптимати в битката при Мунда и става dictator perpetuo (пожизнен/„вечен“ диктатор) на Рим. Промените в римското държавно устройство, съпътстващи гражданската война на Цезар до голяма степен премахват политическите традиции на Римската република (509 – 27 пр.н.е.) и водят до установяването на Римската империя (27 пр.н.е. – 476 от н.е.)