Георги Дюлгеров: български кинорежисьор

в Бургас. Потомък е на бежанци от Ениджевардарско, Егейска Македония и от Одринска Тракия. Почетен професор на Нов български университет (2010).

Завършва московския Институт по кинематография Герасимов (на руски: Всероссийский государственный университет кинематографии имени С. А. Герасимова, ВГИК). От 1970 до 1991 г. работи в СИФ „Бояна“. През 1992 – 1998 г. е началник на Армейския аудио-визуален център. Преподавател по кинорежисура, ръководител на клас в НАТФИЗ, от 1995 г. е доцент, а от 1999 г. – професор. От 1994 г. е член на Европейската филмова академия (EFA).

Често снима с натуршчици. Един от знаковите му актьори е Руси Чанев; често снима с Ивайло Христов, Иван Бърнев, Любов Любчева.

Поставя и театрални постановки. През 2011 г. след близо 20-годишно прекъсване режисира в Театър 199 спектакъла „Кики ван Бетовен“ от Ерик-Еманюел Шмит, с участието на Меглена Караламбова.

Международни награди:

• Голямата награда от Международния кинофестивал в Сараево за „Лейди Зи“ (2005),
• Приз на Младежкото жури за „Изпит“ от Локарно (1972),
• Сребърна мечка за „Авантаж“ от Берлин (1978),
• „Гран при“ в Грузия (1997),
• Наградата на Европейското младежко жури в Монс, Белгия (1999) за „Черната лястовица“,
• Златен рицар за „Нешка Робева и нейните момичета“ от Палермо (1986) и други.

Национални награди:

• Награда за цялостно творчество на фестивала „Златна роза“ (Варна, 2018)

Като режисьор

• „Буферна зона“ (2014)
• „Козелът“ (2008)
• „Спомени за Океански риболов“ (2007) – документална поредица от късометражни филми, включваща „Сол в задника, трън в петата“, „Лозето“, „Три неща“ и „Помполитите – преди и след“
• „Лейди Зи“ (2005)
• „Хубава си, мила моя“ (2004)
• „Паметник“ (2003)
• „Ad Libitum 1: Английски дует alla turca“ (2000)
• „Ad Libitum 2: Речитатив на завистника“ (2000)
• „Ad Libitum 3: Балада за двама приятели и гайда“ (2000)
• „Ad libitum 4: Вариации на граф дьо Бурбулон“ (2000)
• „Пясъчен часовник“ (тв, 1999)
• „Черната лястовица“ (1997)
• „Чудо“ (1996) (ТВ)
• „BG - Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1996) (ТВ)
• „Платено милосърдие“ (1996)
• „Прогонване на чумата“ (1994)
• „Лагерът“ (1990)
• „АкаТаМус“ (1988)
• „Мера според мера“ (1988) (ТВ)
• „За момичетата и тяхната Нешка Робева“ (1986)
• „За Нешка Робева и нейните момичета“ (1985)
• „Мера според мера“ (1981)
• „Трампа“ (1978)
• „Авантаж“ (1977)
• „Гардеробът“ (1974) (ТВ)
• „...И дойде денят“ (1973)
• „Изпит“ (1971)
• „Бондарь“ (1970)

Като сценарист

• АкаТаМус (1988) – (заедно с Ивайло Христов)

Като актьор

• Синът на Мария (1982) – следователят Асенов

• Георги Дюлгеров в   Internet Movie Database
• Умно село – Георги Дюлгеров в  
• 77 свидетелства: Георги Дюлгеров, сайт на Кеворк Кеворкян
• Георги Дюлгеров, Поглед назад към това, което предстои (анкета), в-к „Култура“, бр. 51, 24 декември 1999 г.
• Био-библиография за Георги Дюлгеров, Регионална библиотека „П. К. Яворов“, Бургас

Интервюта

• „Георги Дюлгеров: Опитвам се да проповядвам интересно“, интервю на Виолета Цветкова, в-к „Новинар“, 3 септември 2005 г.
• „Георги Дюлгеров: Плаши ме история без културни параметри“, интервю на Геновева Димитрова, в-к „Култура“, бр. 34 (2561), 7 октомври 2009
• „Георги Дюлгеров: Когато възпроизвеждаш истинска история, хората го долавят“, интервю на Галина Спасова, в-к „Животът днес“, бр. 4