Владимир Чорович

Владимир Чорович е известен югославски (сръбски и босненско-херцеговински) историк и филолог (славист), Редовен член на Сръбската кралска академия.

Владимир Чорович
сръбски историк
Владимир Чорович
Роден
Починал
12 април 1941 г. (55 г.)
Учил въвВиенски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вБелградски университет
Владимир Чорович в Общомедия

Своеобразен продължител на делото на първия сръбски академик и историк Станое Станоевич.

Биография

През 1904 г. се записва във Виенския университет, където учи славянска филология, история и археология при известните слависти Ватрослав Ягич, Константин Иречек и Милан Решетар. Защитава докторска дисертация във Виенския университет (1908). Специализира в Мюнхен при известния германски византолог Карл Крумбахер, като отскача (1909) до Париж и Болоня, за да се запознае и изследва стари славянски ръкописи, съхранявани в кногохранилищата на тамошните библиотеки.

От септември 1909 г. живее в Сараево, където е директор на библиотеката. След Сараевския атентат е осъден от австро-унгарските власти по политически причини на 8 години каторжен труд, но под натиска на международната общественост е амнистиран от австро-унгарския император през 1917 г.

След освобождаването му от затвора в Зеница се установява в Загреб, където общува с Иво Андрич и с други интелектуалци и политици, ратуващи за югославско обединение. Взема участие в събора в Белград на 1 декември 1918 г., който излиза с декларация за обединение на сърби, хървати и словенци в обща държава.

Установява се в Белград през 1919 г. Преподава във Философския факултет на Белградския университет, като първоначално е извънреден, а от 1921 г. е редовен професор. Става дописен (1922) и редовен (1934) член на Сръбската кралска академия на науките.

След началото на операцията на Силите на оста срещу Югославия на 6 април 1941 г. (т.нар. операция Ауфмарш 25), опасявайки се от репресии като виден югославски политически деец, Чорович решава да замине за Гърция. Самолетът, с който пътува, катастрофира на гръцката планина Олимп на 17 април 1941 г. и историкът загива.

„История на сърбите“

Най-известният труд на Владимир Чорович „История на сърбите“ има драматична съдба. Завършен е малко преди смъртта му (март 1941). Авторът го оставя без заглавие, колебаейки се между „История на сръбския народ“ и „История на сърбите (политическа и културна)“.

Ръкописът остава при издател, който няма как да го публикува през Втората световна война, а това се оказва невъзможно и след възстановяването на Югославия по идеологически причини. Капиталният труд на Чорович е публикуван за първи път едва през 1989 г. Заглавието на публикувания труд е определено при издаването му.

Външни препратки

Владимир Чорович  Владимир Чорович  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Владимир Ћоровић“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Tags:

АкадемикИсторикСръбска кралска академия

🔥 Trending searches on Wiki Български:

Операционна системаВлечугиФотосинтезаКокаинАрхеаГергьовденЕпълЕвропаТодор ЖивковЕкстравертност и интровертностАлфСингапурАлфа (сериал)Студена войнаКатарТувалуАлтернатива за българско възражданеНикола ТеслаГавриил (архангел)Виктор АнгеловКоткаSARS-CoV-2ВелинградКримска войнаВолфганг Амадеус МоцартЦиркон (ракета)Диана КовачеваХемоглобинБългарска армияАнтичен театър (Пловдив)ЗвездаДейвид Копърфийлд (илюзионист)Под прикритиеВрацаАтанас ДалчевКристиано РоналдоМария КаварджиковаМагнезийМаршалКонституционен съд на БългарияАхмед ДоганЧеркезиВина (сериал)Левон ХампарцумянКарлес ПучдемонМагураФейсбукКунилингусДимчо ДебеляновМадарски конникЕдра шаркаТракиДунавска равнинаАнемияМилен КеремедчиевСярна киселинаНатриев хидроксидЛатвияБразилияЦарство БългарияСписък на президентите на САЩТаджикистанВидове спортПризмаСветовно първенство по футболБай ГаньоАБВ ПощаЛазаровденБлизнаци (зодия)Юрий ГагаринОксиморонВисокосна годинаНародна република БългарияМарокоПневмонияНародно събраниеЕпитетНиколай МарковГрадове в България🡆 More