Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед, съставител на речници и енциклопедии, ректор на Софийския университет в периода 1951 – 1956 г.
Владимир Георгиев | |
български езиковед | |
Роден | 3 февруари 1908 г. (стар стил) |
---|---|
Починал | |
Учил във | Виенски университет Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Работил в | Софийски университет Институт за български език при БАН |
Семейство | |
Подпис |
Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за комунистическата реформа на българския правопис.
Главен редактор е на списанията „Български език“ и „Балканско езикознание“, както и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Участва в съставянето на 3 тома от „Български етимологичен речник“ през 1971 – 1986 г.
Роден е в с. Габаре на 3 февруари 1908 г. Завършва специалност „Класическа филология“ в Софийския университет (1930). През 1933 – 1934 година е на специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във Виенския университет, където защитава докторат. През 1939 – 1940 година е на специализации в университетите в Берлин и Флоренция, а през 1946 – 1947 година е на специализация в Париж.
Асистент (1931 – 1941), доцент (1936 – 1945).
След Деветосептемврийския преврат (1944) обвинява свои колеги във фашистка дейност. Заедно с Христо Негенцов и Наум Чилев през октомври 1944 година подписва „Предложение за уволнение на преподаватели, обвинени във фашистка дейност“, в което са имената на професорите Богдан Филов, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Иван Дуйчев, Веселин Бешевлиев, Димитър Яранов, Константин Гълъбов и Жана Николова.
През 1945 година става професор в Софийския университет.
През 1947 – 1948 година е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет, през 1948 – 1951 година е заместник-ректор, през 1951 – 1956 година е ректор.
Между 1948 и 1974 година е ръководител на Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ.
През 1951 – 1957 година е директор на Института за български език при БАН. През 1952 година е избран за академик. През 1956 – 1963 година е секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН. През 1959 – 1972 година е заместник-председател на БАН. От 1972 година е директор на Единния център по език и литература.
Между 1962 и 1969 година е главен редактор на „Кратка българска енциклопедия“. През 1974 година става главен редактор на Енциклопедия „България А-Я“, а през 1978 година – главен редактор на Енциклопедия „България“, том 1.
This article uses material from the Wikipedia Български article Владимир Георгиев (езиковед), which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.