Вечна Замръзналост

В англоезичната литература понятието се среща като permafrost (срещано и на български като пермафрост), в руската като вечная мерзлота, което е въведено през 1927 г. от съветския изследовател М. И. Сумгин.

Площта на вечната замръзналост е около 35 милиона km². Разпространена е в северните части на Америка (Аляска, Канада), Европа, Азия, островите в Северния ледовит океан. Вечна замръзналост се среща и под вода, в континенталните шелфове на континентите около Северния ледовит океан, части от които са били суша по време на последния ледников период. Възможно е да се открие вечна замръзналост и в по-малките географски ширини, но на по-висока надморска височина. През 2009 г. в планината Килиманджаро, близо до екватора е открита вечна замръзналост. В зоната на трайно замръзналата земя подземните води са замръзнали, а дълбочината на замръзналата кора понякога е над 1500 m.

Вечната замръзналост заема около 24% от земната суша в северното полукълбо и съдържа 0,022% от общото количество вода. Значителна част от нея е следствие от последния ледников период, като в днешно време бавно се топи. Към 2100 г. ще бъде 4 пъти по-малка на площ от сега.

Строежите върху вечната замръзналост са предизвикателство. Например, при строежа на панелни блокове в Сибир блокът се изгражда до гол панел и се оставя да стои няколко години. Ако не почне да потъва, се довършва, ако ли не, се търси ново място. Предизвикателство е и строежът на Чингхай-тибетската железница върху такива земи.

В недрата ѝ са намирани дори цели запазени мамути.

През 2012 г. руски учени отглеждат растения от вида Silene stenophylla, покълнали от семена, замръзнали преди повече от 30 000 години, извадени от 38-метрова дълбочина.

Изследванията на вечната замръзналост водят началото си от руски пионери в Сибир през 17 – 18 век.

  Вижте също: Глобално затопляне

Според прогнозите, размразяването на пермафроста в резултат на глобалното затопляне ще доведе до огромни загуби за световната икономика. Съгласно оценките, загубите, свързани с отделянето на парникови газове при размразяване на почвите на Сибир, към края на XXI век ще възлязат на 43 трилиона долара .

Въпреки това обаче за икономиката на Русия това може да е от значителна полза, тъй като зоната, благоприятна за селско стопанство и за живот на хора, съществено ще се разшири.

Размразяването на замръзналата земя в хода на глобалното затопляне води до намаляване на носещата способност на почвата. Това, на свой ред, води до загуба на устойчивостта на зданията и съоръженията с възможни катастрофални последици. Една такава катастрофа става в района на Норилск на 26 май 2020 г., когато вследствие намаляване устойчивостта на нефтен резервоар настъпва изтичане на 21 000 тона дизелово гориво, довело до катастрофално замърсяване на близките реки и езера.