Боинг 777

Боинг 777
Описание
Страна производител	САЩ
Тип	широкофюзелажен самолет
Производител	Boeing Commercial Airplanes
Произведени бройки	1629 (към януари 2020 г.)
Първи полет	12 юни 1994 г.
Използван от	United Airlines
В експлоатация от	7 юни 1995 г.
Боинг 777 в Общомедия

Боинг 777 е проектиран като среден вариант между Боинг 767 и Боинг 747, както и за да замени старите DC-10 и L-1011. Разработен след консултация с осем големи авиолинии, първото заседание на които е от януари 1990 г., програмата започва официално на 14 октомври 1990 г., като първата поръчка е на United Airlines. Първият прототип е завършен на 9 април 1994 г. и прави първия си полет на 12 юни 1994 г. Самолетът навлиза в търговска употреба в редиците на United Airlines на 7 юни 1995 г. Варианти за по-дълги полети започват да се произвеждат на 29 февруари 2000 г., като първият от тях е доставен на 29 април 2004 г.

Това е най-големият и мощен самолет с два реактивни двигателя и има обичаен третокласен капацитет от 301 до 369 пътници. Има обсег от 9704 до 15 844 km. Отличава се с рекордните си по големина турбовентилаторни двигатели, един от които има диаметър, равен на фюзелажа на Боинг 737, шест колесника на всяко устройство за излитане и кацане, напълно кръгло напречно сечение на фюзелажа и опашен конус с формата на острие. Към момента на създаването си самолетът разполага с най-голямото устройство за излитане и кацане, както и най-големите колесници, използвани в пътнически самолет. Разполага с електродистанционна система за управление, която е и първата за Боинг. Самолетът се съревновава с Еърбъс А340, Еърбъс А350, Еърбъс А380 и MD-11.

Първоначалният вариант на 777 има максимална полетна маса от 247 – 299 тона и се произвежда в две фюзелажни дължини – първоначалният -200 е последван от 777-200ER през 1997 г. и от 777-300 през 1998 г., който е с 10,13 метра по-дълъг. Тези класически модели се захранват от 343 – 436 kN двигатели General Electric GE90, Pratt & Whitney PW4000 или Rolls-Royce Trent 800. Вариантът с по-голям обсег 777-300ER с максимална полетна маса от 347 – 352 тона влиза в експлоатация през 2004 г., 777-200LR с ултраголям обсег – през 2006 г., а товарният 777F – през 2009 г. Тези варианти за дълги полети имат 489 – 513 kN двигатели GE90. През ноември 2013 г. Боинг обявяват, че работят по Боинг 777X, който се очаква да влезе в експлоатация през 2025 г. Този вариант има композитни крила със сгъваеми краища и двигатели General Electric GE9X.

Боинг 777 е получил повече поръчки от кой да е друг широкофюзелажен самолет, имайки над 60 клиента, за които са доставени 1629 бройки (към януари 2020 г.). Най-разпространеният и най-успешен вариант е 777-300ER, от който са доставени 810 бройки. Към юли 2018 г. Емирейтс е най-големият оператор, притежавайки 163 самолета Боинг 777. През март 2018 г., Боинг 777 става най-произвежданият широкофюзелажен самолет на Боинг, задминавайки Боинг 747.

Към февруари 2019 г. самолети Боинг 777 са участвали в общо 28 авиационни произшествия, при 7 от които самолетът е напълно унищожен (5 във въздуха и 2 на земята), които са довели до 541 смъртни случая.