Африкански Пингвин: вид птица

Видът е застрашен от изчезване.

Африкански пингвин

Природозащитен статут

Застрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) клас: Птици (Aves) разред: Пингвиноподобни (Sphenisciformes) семейство: Пингвини (Spheniscidae) род: Очилати пингвини (Spheniscus) вид: Африкански пингвин (S. demersus)

Научно наименование

Spheniscus demersus Linnaeus, 1758

Разпространение

Африкански пингвин в Общомедия

[ редактиране ]

На латински видът се обозначава като Spheniscus demersus, където Spheniscus идва от гръцката дума sphen за „клин“, „нещо клиновидно“, отнасяща се до издължената форма на тялото на пингвините при плуване, а demersus идва от латинската дума за „гмуркане“.

На езиците, които се говорят в Южна Африка, имената, под които се среща видът, са: African penguin, Jackass penguin, Black-footed penguin (английски), Brilpikkewyn (африкаанс), Inguza, Unombombiya (кхоса).

Африканските пингвини са високи около 65 – 70 cm и тежат между 2,4 и 3,6 kg. Те имат черен гръб и бял корем, черна окраска на лицето от очите до брадичката и характерна за вида черна дъгообразна ивица, която започва от гърдите и се спуска двустранно покрай крилата до краката. По бялата окраска на корема си африканският пингвин има черни петънца, броят и разположението на които е уникално за всеки индивид. Клюнът е черен с малко розово петно близо до края.

Окраската на африканския пингвин е неговата еволюционна стратегия: когато е във водата черният му гръб го прави труднозабележим за хищните птици, които кръжат над водата, а окраската на корема, бяла на черни петънца, го прикрива от подводните хищници, гледащи го от долу нагоре на фона на водната повърхност.

Характерни за африканския пингвин са и розовите неокосмени участъци от кожа над очите, които представляват жлези, отговорни за температурния обмен и поддържането на температурата на тялото в нормални граници. При по-високи температури тялото изпраща повече кръв към тези жлези и така я охлажда от околния въздух, което обяснява по-наситения цвят на жлезите през лятото и по-бледия – през зимата.

Мъжките екземпляри са малко по-едри от женските и имат малко по-масивни клюнове, но тези разлики са трудно забележими, ако не се наблюдава двойка пингвини заедно.

Африканският пингвин е единственият вид пингвин, който в диво състояние обитава Африка и не се среща никъде другаде по света. Регистрираното му местообитание се разпростира по югозападните и южните части на африканското крайбрежие: от остров Холамсбърд край Централна Намибия, до залива Алгоа край Порт Елизабет в Република Южна Африка.

Африканските пингвини се хранят основно с обитаващи плитчините океански риби като аншоа, сардини, скумрии и херинги, но могат да се хранят и със сепии и ракообразни.

Със скоростта си под водата, достигаща до почти 20 km/h, африканските пингвини са бързи и гъвкави плувци и подводни ловци. Разстоянията, които им се налага да преминават в търсене на храна, варират чувствително в зависимост от местоположението, което обитават. Обитателите по западното крайбрежие на Африка обичайно извършват по 30 до 70 km обходи при търсене на храна. В южните части на местообитанията си, един ловуващ африкански пингвин може да измине до 110 km наведнъж, докато търси храна. Докато храни и малките си, обаче, възрастният пингвин обикновено не се отдалечава много от колонията си.

Въпреки че пингвините могат да пият и прясна вода, по време на храненето си те основно поглъщат солена вода. Жлеза, разположена в черепа, им помага да изхвърлят от организма си излишната сол, която по този начин поглъщат при хранене.

Пингвините от този вид живеят в колонии и започват да се размножават на възраст между 2 и 6 години. Формират двойки за цял живот и през годините често се завръщат да гнездят не само на същите места, но и в същите гнезда. Размножаването е целогодишно, а не сезонно. Така целогодишно в колониите могат да се наблюдават малки и подрастващи на всякакви възрасти. В РЮА, където са най-многочислените колонии на африканския пингвин, най-активният размножителен период е от март до май.

Обикновено женската снася по две яйца, но рядко и двете пиленца оцеляват. Инкубационният период е около 40 дни, като и двамата родители поравно участват в мътенето. През първите 15 дни след измътването малките постоянното биват топлени от един от двамата родители, след това се научават сами да контролират телесната си температура. До 30-ия си ден остават под наблюдението на поне един от родителите, докато другият ловува, след което стават напълно самостоятелни.

Важен момент от процеса на размножаване е изграждането на гнезда – под гъсти храсти, паднали дървета или големи каменни блокове, с които възрастните предпазват малките от слънцето и от хищници, ловуващи за яйцата и малките. При изграждането на гнездата си пингвините използват и изпражнения (гуано), което през 20 век хората започват да събират масово като естествена тор, унищожавайки по този начин местообитанията на африканския пингвин.

В диво състояние, продължителността на живот на африканския пингвин е приблизително 13 – 15 години.

Според изследване на организацията „Южноафрикански национални паркове“ (South African National Parks, SANParks) през 1910 година популацията на африкански пингвини е достигала 1,5 милиона индивида. В края на 20 век от тази популация са останали под 10%. Причините довели до намаляването на популацията и застрашаването от изчезване се крият в безконтролното събиране на яйцата на африканския пингвин (като източник на протеини), както и в развилия се през 1940-те години пазар на гуано (птичи изпражнения) като средство за наторяване на почвата, довело до унищожаване на естествено строените с гуано гнезда.

• African Penguin | Spheniscus demersus (Linnaeus 1758) // Encyclopedia of Life. Посетен на 2022-10-06. (на английски)