Андреас Окопенко: австрийски писател

Андреас Окопенко е син на украински лекар и майка-австрийка. От 1939 г. семейството живее във Виена.

Поради здравословни проблеми Окопенко прекъсва следването си по химия във Виенския университет. До 1970 г. работи в промишлеността, между другото в хартиена фабрика.

След 1950 г. се посвещава на литературата. От 1951 до 1953 г. издава списание „publikationen“, в което намират място млади виенски автори и многобройни представители на австрийския авангардизъм.

От 1968 до 2010 г. Окопенко живее във Виена – през последните си години като писател на свободна практика в съжителство с художничката Ева-Мария Гайслер.

От 1973 до 1985 г. е член на Сдружението на грацките автори, а от 1999 г. се числи към Австрийския художествен сенат.

Андреас Окопенко започва литературния си път както със стихотворения, така и с прозаични текстове, в които реалистични описания на субективни впечатления и чувства се смесват с езикови експерименти по своеобразен начин.

В романите си Окопенко се отказва понякога напълно от традиционна хронология или логическо развитие на текста, като го раздробява и подрежда по случаен принцип.

Преди всичко с азбучно построения си „Роман-лексикон“ („Lexikon einer sentimentalen Reise zum Exporteurtreffen in Druden“) от 1970 г. Окопенко може да бъде разглеждан като предходник на хипертекстовата литература.

• Grüner November, 1957
• Seltsame Tage, 1963
• Die Belege des Michael Cetus, 1967
• Warum sind die Latrinen so traurig?, Spleengesänge, 1969
• Lexikon einer sentimentalen Reise zum Exporteurtreffen in Druden, 1970
• Orte wechselnden Unbehagens, 1971
• Der Akazienfresser, 1973
• Sterbebett mit Pappendeckeln, 1974
• Warnung vor Ypsilon, 1974
• Meteoriten, 1976
• Vier Aufsätze, 1979
• Gesammelte Lyrik, 1980

През отворена врата, изд.: ИК Агрипина, София (2002), прев. Кръстьо Станишев

• Graben Sie nicht eigenmächtig!, 1980
• Johanna, 1982
• Lockergedichte, 1983
• Kindernazi, 1984
• Gemeinschaftsarbeit, 1989 (zusammen mit Ernst Jandl und Friederike Mayröcker)
• Schwänzellieder, 1991
• Immer wenn ich heftig regne, 1992
• Traumberichte, 1998
• Affenzucker, 1999
• Gesammelte Aufsätze und andere Meinungsausbrüche aus fünf Jahrzehnten:
• In der Szene, 2000
• Konfrontationen, 2001
• Streichelchaos – Spontangedichte, 2004
• Erinnerung an die Hoffnung – Gesammelte autobiographische Aufsätze, 2008

• 1965: „Награда Антон Вилдганс“
• 1968: „Австрийска държавна награда за литература“
• 1977: „Австрийска награда за художествена литература“
• 1983: „Литературна награда на Виена“
• 1993: Literaturpreis der Hertha-Kräftner-Gesellschaft Großhöflein/Burgenland
• 1995: Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien in Gold
• 1998: „Голяма австрийска държавна награда за литература“
• 2002: „Награда Георг Тракл за поезия“
• 2012: Benennung des Okopenkowegs im 21. Bezirk, Floridsdorf

•   В Общомедия има медийни файлове относно Андреас Окопенко
• ((de)) Биографични данни за Андреас Окопенко в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Андреас Окопенко в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Андреас Окопенко в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2016-04-10 в Wayback Machine.
• ((de)) Андреас Окопенко в Австрийската национална библиотека
• ((de)) Андреас Окопенко в Австрия-форум
• ((de)) Андреас Окопенко в Die LYRIKwelt
• ((de)) Андреас Окопенко в Personensuche