Думата е основна структурна езикова единица, която символизира и предава смисъл.
Думата е съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовават предметите, техните качества и характеристики, взаимодействието между тях, а така също мними и отвлечени понятия, пресъздаващи човешкото въображение. Тя се състои от фонеми и морфеми. Думите имат преки (номинативни или денотативни, обозначаващи предмета пряко) и преносни (конотативни, обозначаващи отношението на субекта на говорене към предмета) значения; те могат да се отнасят до конкретни и/или абстрактни понятия.
Извън прякото им (книжовно) речниково значение, думите също могат да се използват жаргонно или като евфемизми.
Думите са градивна единица на изречението, като се отделят при изписването чрез интервал и пунктуационни знаци. Съвкупността от изречения образува текст.
Науката, изучаваща произхода и развитието на думите се нарича етимология.
Граматиката се занимава със строежа на езика и представлява структурни правила за формиране на фрази, изречения и думи във всеки естествен език. Нейните основни дялове са морфологията и синтаксиса.
Морфологията е наука, представляваща дял от лингвистиката, която изучава думата като сбор от по-малки части наречени морфеми, както и нейния строеж и значение като част на речта. За разлика от лексикологията, където думата се възприема като неделима единица, морфологията разглежда думата като структура, изградена от морфеми.
Морфологията изучава правилата за образуване на думите и свързаните с тях граматически значения. Основното значение на думата е лексикалното, а граматическото е допълнително. Граматическите морфеми служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения. В българския език думите се делят на десет отделни части на речта, като всяка има абстрактно значение, което обединява думите в нея и я различава от останалите.
Тези десет части на речта, според това, дали при употребата в изречението претърпяват промяна, са изменяеми и неизменяеми. При изменяемите части на речта (съществителни, прилагателни, числителни имена, глаголи и местоимения) промяната на имената се нарича склонение, а при глаголите – спрежение. Останалите части на речта – неизменяемите (наречия, предлози, съюзи, частици и междуметия), не могат нито да се скланят, нито да се спрягат. От неизменяемите части на речта само наречията имат самостоятелно значение, докато останалите имат служебни функции в рамките на словосъчетанието или изречението.
Синтаксисът е наука, изучаваща структурните закони и правила за построяване на изречения и е един от двата основни дяла на граматиката. Като наука за строежа на свързаната реч, изучава законите, по които думите се свързват в синтагми, словосъчетания и изречения, както и функционирането на съчетаните части на речта. Синтаксисът разглежда думите не като лексикални единици, а като части на речта, тоест като представители на класове думи, чиито синтактични взаимоотношения не зависят от техните лексикални свойства. Тъй като най-голямата единица, с която борави синтаксисът, е изречението, основно понятие за синтаксиса е предикацията, понеже изреченията най-общо представляват отношения между признак и предмет.
Правописът представлява система от норми и правила за писане за даден език. Това засяга правилната употреба на представки, корени, наставки и окончания; слято, полуслято и разделно писане на сложни думи; случаите на употреба на главни и малки букви и как се пренасят сричките от един ред на друг. Правописът обхваща също правилата за граматически правилното поставяне на препинателни знаци (пунктуация).
Правописът обикновено и преди всичко се отнася до правилното изписване на думите, с други думи връзката между фонеми и графеми на даден език.
Повечето естествени езици се развиват първо като устни езици, и писмените системи обикновено са изработени и адаптирани по-късно, като отражение и представяне на говоримия език. В този смисъл, правилата за писане са произволни, т.е. може да се каже, че всеки набор от правила може да бъде считан за „верен“, ако между потребителите на езика съществува взаимно съгласие за употребата на този набор от правила като стандартен начин да представяне на говоримия език.
Терминът правопис понякога се използва в езиков смисъл да се позове на какъвто и да е метод за писменото представяне на езика, без да се отсъжда кое е правилно и кое грешно, с научното разбиране, че съществува правописна стандартизация базирана на силата на конвенцията. Но истинският смисъл на думата все пак предполага противопоставяне на правилно и неправилно, т.е. не се отнася само до начин на писане на даден език, а по-специално на старателно стандартизирани „правилни правила“ на писане.
This article uses material from the Wikipedia Български article Дума, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.