Стомахът (на латински: gaster s.
ventriculus) е кух коремен орган с формата на круша, който представлява разширена част на храносмилателната тръба, където храната частично се смила и временно престоява от два до пет часа.
Стомах | |
---|---|
Къде е разположен стомахът. | |
Диаграма от cancer.gov: * 1. Тяло * 2. Дъно * 3. Предна стена * 4. Голяма кривина * 5. Малка кривина * 6. Кардия * 9. Пилорен сфинктер * 10. Пилорна кухина * 11. Пилорен канал * 12. Ъглово прищъпване * 13. Стомашен канал * 14. Стомашни гънки Work of the United States Government | |
Латински | gaster |
Атлас | Стомах |
Артерия | Дясна стомашна артерия, лява стомашна артерия, дясна гастооментална артерия, лява гастооментална артерия, къси стомашни артерии |
Вена | Дясна стомашна вена, лява стомашна вена, дясна гастооментална вена, лява гастооментална вена, къси стомашни вени |
Нерв | Чревни ганглии, блуждаещ нерв |
Лимфа | Чревни лимфни възли |
MeSH | Stomach |
Elsevier | Stomach |
Стомах в Общомедия |
Стомахът се разполага хоризонтално в най-горната част на коремната кухина под левия купол на диафрагмата и се дели на две основни области: сърдечна (кардиална) и пилорна. Съответно има 2 отвора – горен (кардия) към хранопровода и долен (пилор) към дванадесетопръстника.
Стомахът е приплеснат в предно-задна посока, вследствие на което има две стени: предна и задна (на латински: paries anterior et posterior). Двете стени се събират, образувайки два ръба, които се наричат кривини (голяма и малка кривина, на латински: curvatura major et minor). Вдлъбнатата външна повърхност образува неговата малка кривина, а изпъкналият и лежащ по-ниско външен контур – неговата голяма кривина.
Две дупликатури на перитонеалната мембрана – голямо було (на латински: omentum majus) и малко було (на латински: omentum minus) – прикрепват стомаха към съседните органи и към коремната стена. Голямото було започва от голямата стомашна кривина, покрива тънките черва, после извива нагоре и се прикрепва към задната коремна стена. Заради свободната си висяща повърхност и заради това, че е изпълнено с масти, булото се оприличава на мастна престилка. В голямото було се съдържат много лимфни възли, които защитават коремните органи от инфекция. Малкото було е разположено между черния дроб и малката стомашна крива.
Стомахът се дели на четири части:
Стената на стомаха е изградена от четири основни слоя:
Моториката на стомашната гладка мускулатура осигурява напълването на стомаха с храна, размесването и пропиването и със стомашен сок до образуване на химус, придвижването ѝ към пилорната част и преминаването ѝ от стомаха в дванадесетопръстника.
Докато кардията и пилорът са относително неподвижни области, стомашното тяло и дъно активно се разширяват и движат при изпълване с храна, а тяхната мускулатура, съкращавайки се, раздробява храната. В празно състояние стомахът има обем около 50 мл. След хранене еластичната стомашна стена се разтяга, гънките на лигавицата се изглаждат и стомашният обем се увеличава до 4 литра.
На гладно стомахът не е с отпуснати стени. Гладката мускулатура е тонично напрегната. В хода на напълване на стомаха съобразно количеството поместена храна тонусът на стомашната мускулатура се изменя и поддържа така, че стомашните стени се отпускат, но плътно обхващат съдържимото. Ефектът от такова динамично нагаждане на тонуса по гастро-гастралния рефлекс е подреждането на храната при нейното натрупване – на слоеве по реда на постъпването ѝ. Първите порции запълват пилорната и фундусната, а последните остават в антралната и кардиналната част. С настъпване на храната относителният покой на стомашната мускулатура се заменя с равномерна двигателна активност, която подпомага стомашното храносмилане. Това се осъществява чрез безусловния гастро-гастрален рефлекс. Дразненето на механо- и химиорецепторите на стомаха от постъпилата храна предизвиква генериране на импулси, които се провеждат по аферентни неврони до продълговатия мозък, откъдето моториката на гладката мускулатура на стомаха се усилва. В това усилване участват и интримуралните нервни плексуси.
Гладките мускули на стомаха осъществяват два вида физични движения:
И двата вида перисталтични движения се установяват както на пълен, така и на празен стомах.
Престоят на храната в стомаха зависи преди всичко от нейния състав. Докато млечната храна преминава в червата след 1 – 2 часа, смесената остава в стомаха до 4 часа. Въглехидратната храна се усвоява по-бързо отколкото белтъчната. Мастната храна се задържа над 5 часа, поради потискащото си действие върху моториката и секрецията на стомаха. Течностите напускат стомаха почти ведната след постъпването си в него.
Механизмът на преминаването на храната от стомаха в дуоденума се свързва главно с втория вид силни перисталтични движения в пилорната част, които създават разлика в налягането от двете страни на пилорния сфинктер, и се означава като гастро-дуоденален пресорен градиент.
Постъпилата в дванадесетопръстника порция химус е с висока киселинност и съдържа разградени белтъчни продукти. В резултат от възбуждането на механо- и химиорецепторите се задържа временно перисталтиката на стомаха и пилорният сфинктер се затваря. След придвижване на съдържимото към останалите части на тънкото черво и неутрализиране на неговата кисела реакция постъпва нова порция химус.
This article uses material from the Wikipedia Български article Стомах, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.