Милетич, Любомир
Любомир Георгиев Ми́летич (чачсь 1863-це иень якшамковонь 14-це чистэ, Штип, Османской империя (ней — Македония) — кулось 1937-це иень аштемковонь 1-це чистэ, София, Болгария) — болгарэнь учёной, филологиянь ды историянь тонадей.
| Милетич, Любомир | |
|---|---|
| болг. Любомир Георгиев Милетич | |
 | |
| чачома чись | якшамковонь 14 чи 1863 эли якшамковонь 13 чи 1863 |
| Чачома тарка | |
| Кулома чись | аштемковонь 1 чи 1937[…] (74 иеть) |
| Кулома тарка | |
| Мастор | |
| Важодема ёрокчизе | келеньсодый, антрополог, историксь, славист, университетэнь тонавтыця, филолог, этнограф |
| Тетязо | Q12276573? |
| Авазо | Evtimia Mileticheva[d] |
 Любомир Милетич | |
Тевензэ
- Милетич Л. Болгарские говоры чепинских помаков. — СПб.: тип. Академии наук, 1908. — 9 с.
- Успенский Ф. И., Флоринский Т. Д., Милетич Л. Надпись царя Самуила. — София: Държавна печатница, 1899. — 20 с. — (Отт. из: Известия Рус. археол. ин-та в Константинополе. – Т. 4, Вып. 1).
- «Членът в българския език» (1887)
- ражнения, текстове из старобългарските паметници и речник» (1888)
- «O članu u bugarskom jeziku»
- «Старобългарска граматика с упражнения, текстове из старобългарските паметници и речник» (1888)
- «O članu u bugarskom jeziku» (Загреб, 1889)
- «Нови влахо-български грамоти от Брашов» (1896)
- «Дако-ромъните и тяхната славянска писменост. Часть II. Нови влахо-български грамоти от Брашов», Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3—152.
- «Старото българско население в Североизточна България» (1902)
- «Das Ostbulgarische» (Вена, 1903)
- «Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache» (Вена, 1911)
- «Коприщенски дамаскин. Новобългарски паметник от XVII век», Бълг. старини, кн. II, София, (1908)
- «Разорението на тракийските българи през 1913 година», Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб «Тракия» — София, 1989 г., София.
- «Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII век», Бълг. старини, кн. VII, София (1923)
- «Седмоградските българи и техният език» (1926)
- «Движението отсам Вардара и борбата с върховистите по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеев, Сава Михайлов, Хр. Куслев, Ив. Анастасов Гърчето, Петър Хр. Юруков и Никола Пушкаров; съобщава Л. Милетич», София, Печатница П. Глушков, 1927, поредица «Материали за историята на македонското освободително движение», Издава «Македонският Научен Институт», Книга VII.
- «Единството на българския език в неговите наречия» (1929)
- «Документи за антибългарския действия на сръбските и гръцките власти в Македония през 1912—1913 г.» (София, 1929)
- «Към историята на българското аналитично склонение» (1935)
- «Изследвания за българите в Седмиградско и Банат» (1987 — посмертное издание)
Невтевкст
- Милетич, Любомир // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
- Чл.-кор. Иван Дуриданов, Значението на Любомир Милетич за развитието на славистиката в България, Македонски преглед, XIV/2, 1991, с. 96 – 102
- За Милетич в блога на Александър Гребенаров
- Коста Църнушанов, Академик Любомир Милетич и списание „Македонски преглед“ , Македонски преглед, година XIV/2, 1991, с. 79 – 81
- Любомир Милетич – страница на Тракийско дружество “Антим Първи”
- Ст.н.с. к.ф.н. Иван Кочев, Любомир Милетич и проблемите на българското езикознание, Македонски преглед, XIV/2, 1991, с. 72 – 79
Лисьмапрят
This article uses material from the Wikipedia Эрзянь (Erzjanj Kelj) article Милетич, Любомир, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). CC BY-SA 4.0-сто муят мезе тесэ, бути лиякс апак ёвта. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Эрзянь (Erzjanj Kelj) (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.