Сан Марино: държава в Южна Европа

Република Сан Марино Repubblica di San Marino
Знаме        Герб
Девиз: Libertas (италиански) „Свобода“
Химн: Inno Nazionale della Repubblica
Местоположение на Сан Марино
География и население
Площ	61,2 km² (на 191-во място)
Води	0%
Климат	средиземноморски
Столица	Сан Марино
Най-голям град	Серавале
Официален език	италиански език
Религия	християнство (католицизъм)
Демоним	санмаринец
Население (2021)	33 600 (на 191-во място)
Гъстота на нас.	549 души/km² (на 23-то място)
Градско нас.	97,5% (на 8-о място)
Управление
Форма	унитарна парламентарна диархична република
Капитан-регенти	Мария Луиза Берти Мануел Чавата
Секретар	Лука Бекари
Организации	ООН
Законодат. власт	Генерален съвет
История
Независимост	от Римската империя
Дата	3 септември 301 г.
Конституция	8 октомври 1600 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)	2,45 млрд. USD (на 194-то място)
БВП на човек (ППС)	72 070 USD (на 10-о място)
БВП (ном., 2022)	1,62 млрд. USD (на 192-ро място)
БВП на човек (ном.)	47 700 USD (на 20-о място)
ИЧР (2021)	0,853 (много висок) (на 44-то място)
Валута	Евро (EUR)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Лятно време	CEST (UTC+2)
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	SM
Интернет домейн	.sm
Телефонен код	+378
ITU префикс	T7A-T7Z
Официален сайт	www.gov.sm
Сан Марино в Общомедия

Една от най-малките държави в света, Сан Марино има площ 61 km², с население 33 562 души. Столица е едноименният град Сан Марино, а най-голямото селище е Догана в община Серавале. Сан Марино има най-малкото население от всички членове на Съвета на Европа. Официален език е италианският и Сан Марино има силни стопански и етническо-културни отношения с по-големия си съсед. Малката държава се намира близо до брега на Адриатическо море, близо до курортния и пристанищен град Римини.

Името на държавата произхожда от името на Свети Мариний, каменоделец от римската колония в остров Раб, в съвременна Хърватия. В 257 г. Мариний, според античната легенда, участва в преустройването на градската стена на Римини след разрушаването ѝ от либурнските пирати. След това Мариний създава независимо монашеско общество в планина Титано в 301 г.; затова Сан Марино се счита за най-старата още съществуваща държава и най-старата конституционна република в света.

Държавата се управлява според Конституцията на Сан Марино (Leges Statutae Republicae Sancti Marini), шест книги, написани на латински във втората половина на XVI век, които очертават държавната политическа система. Конституцията на Сан Марино се счита за най-стария в света управителен документ, който още е в сила.

Държавното стопанство се основава главно на финансите, промишленото производство, услугите и туризма. Това е една от най-богатите страни в света по данните за БВП на глава и може да се сравнява с най-развитите европейски области. Сан Марино се счита за силно устойчиво стопанство с едно от най-ниските равнища на безработица в Европа, няма държавен дълг, а има бюджетен излишък. Въпреки че страната не е част от Европейския съюз, след съглашения с Италия и Европейския съюз, в Сан Марино се използва еврото като валута.

Сан Марино е една от трите страни в света, които са изцяло обградени от друга страна (единствените други анклави са Ватиканът*, обграден от Италия и Кралство Лесото, обградено от Република Южна Африка). Това е третата най-малка страна в европейския континент, след Ватикана и Монако и петата най-малка страна в света.

  Основна статия: История на Сан Марино

 

Свети Мариний тръгва от остров Раб, в съвременната хърватска област Далмация и достига до град Римини, за да работи като каменоделец. След Диоклециановите гонения заради християнските му проповеди, той избягва в съседната планина Титано, където създава малка църква и затова града и държавата Сан Марино, която понякога е наричана „титанската република“.

Официалната дата на създаването на Републиката е 3 септември 301 г. В 1320 г. хората на село Киезануова решават да се съединят със страната. В 1463 г. обществата Фаетано, Фиорентино, Монтеджардино и Серавале се съединяват със Сан Марино и след това границите на Републиката няма да се изменят вече. В 1631 г. папата Урбан VIII признава независимостта на Сан Марино.

В 1797 войската на Наполеон представят се за опасност за Сан Марино, но независимостта на страната се спасява от един от регентите ѝ, Антонио Онофри, който успява да завърже приятелски отношения с Наполеон. Благодарение на неговите усилия, Наполеон обещава да защитава и пази независимостта на Републиката и дори му предлага да разшири територията ѝ до морския бряг. Предложението е отхвърлено от регентите, тъй като се боят от възможните бъдещи отмъщения от други държави.

 

 

В периода на италианското обединение в XIX век Сан Марино е безопасно убежище за много хора, които са гонени за поддръжката си на движенията за обединението. Като признава тази поддръжка и помощ на него, Джузепе Гарибалди приема желанието на Сан Марино да не се съедини към новата италианска държава.

През септември 1944 г. Сан Марино е окупирана от германските войски. В периода 1945 – 1957 управлява коалиция на комунистическата и социалистическата партия, 1957 – 1986 – коалиция на левите партии, 1986 – 1992 – коалиция на комунистическата и християндемократичната партия, от 1992 г. – коалиция на социалистическата и християндемократическата партия. Сан Марино е членка на ООН от 1992 г.

  Основна статия: Държавно устройство на Сан Марино

Сан Марино е република, но също и диархия. Държавни глави са двама капитан-регенти, които се избират за 6 месеца измежду членовете на Големия генерален съвет (еднокамарен парламент – върховен държавен и законодателен орган). Изпълнителен орган – капитан-регентите съвместно с Държавния конгрес (правителството).

Административно деление

  Основна статия: Административно деление на Сан Марино

 

Общини

Република Сан Марино се разлеля на 9 общини (на италиански: castelli, [кастели], ед. ч. castello, [кастело], „замък, крепост“). Всяка община носи названието на столицата си.

Деветте общини са:

• Сан Марино (столична община)
• Акуавива
• Борго Маджоре
• Доманяно
• Киезануова
• Монтеджардино
• Серавале
• Фаетано
• Фиорентино

Най-големият център на Република Сан Марино е Догана, който е населено място в община Серавале.

  Основна статия: География на Сан Марино

Сан Марино е анклав на Италия. Също така това е третата най-малка държава в Европа след Ватикана и Монако. Релефът е изцяло хълмист и неравен, тъй като държавата е разположена на североизточния склон на Апенините. Най-високата точка е върхът Монте Титано – 749 m над морското равнище. В страната няма водоеми със значителен размер. Климатът е средиземноморски. Средните годишни валежи варират между 550 – 600 мм. Летните температури варират между 20 и 30 °С, а зимните между -2 и 10 °С. Растителността е средиземноморска субтропична.

  Основна статия: Стопанство на Сан Марино

Стопанството е тясно свързано със стопанството на Италия.

Селско стопанство – зърнопроизводство и лозарство. Обслужване на чуждестранни туристи. Предприятия за керамика, текстил, сувенири, хранителни продукти. Важно перо в приходите на страната е издаването на пощенски марки и монети за колекционери

  Основна статия: Население на Сан Марино

Тъй като Сан Марино е обградено изцяло от Италия, няма значителна разлика между населението на Сан Марино и на Италия. Много италианци живеят в Сан Марино.

Говори се на италиански, а преобладаващата религия е римокатолицизмът.

Население – 27 хил. жители. Гъстота – 446,3 жит. на кв. км. Естествен прираст – 1,5. Средна продължителност на живота – мъже – 77 г., жени – 83 г. Етнически състав – санмаринци (италианци) – 98,5 %, други – 1,5 %.

  Основна статия: Култура на Сан Марино

• Комуникации в Сан Марино
• Транспорт в Сан Марино
• Въоръжени сили на Сан Марино
• Външна политика на Сан Марино

•  
  Сградата на правителството
•  
  Почти цялата република може да се види от върха на планината Титано

• Информация за Сан Марино в CIA World Factbook (на английски език)
• Сайтове за Сан Марино в архивно копие на проект „Отворена директория“