Чад (на арабски: تشاد; на френски: Tchad) е държава в Централна Африка.
На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било големи водни басейни Чад често е наричана „мъртвото сърце на Африка“. Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник за населението. Най-високият връх е Еми Куси (3445 метра), а най-ниската точка е долината Джураб (160 метра над морското равнище).
Република Чад | |
Девиз: Unité, Travail, Progrès „Единство, труд, прогрес“ | |
Химн: La Tchadienne | |
Местоположение на Чад | |
География и население | |
---|---|
Площ | 1 284 000 km² (на 20-о място) |
Води | 1,9% |
Климат | тропичен, пустинен |
Столица | Нджамена |
Най-голям град | Нджамена |
Официален език | |
Религия | 51,8% ислям 44,1% християнство 2,9% нерелигиозност 0,7% анимизъм 0,5% други |
Демоним | чадиец |
Население (2023) | 18 523 165 (на 66-о място) |
Население (2020) | 16 244 513 |
Гъстота на нас. | 12,1 души/km² |
Градско нас. | 27% (на 167-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна република под военна диктатура |
Президент | Махамат Деби Итно |
Министър-председател | Албърт Падаке |
Организации | ООН, АС и др. |
Законодат. власт | Преходен военен съвет |
История | |
Независимост | от Франция |
Създадена колония | 5 септември 1900 г. |
Предоставена автономия | 28 ноември 1958 г. |
Суверенна държава | 11 август 1960 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2023) | 32,375 млрд. щ.д. (на 147-о място) |
БВП на човек (ППС) | 1806 щ.д. (на 179-о място) |
БВП (ном., 2023) | 12,596 млрд. щ.д. (на 145-о място) |
БВП на човек (ном.) | 702 щ.д. (на 183-то място) |
ИЧР (2021) | 0,394 (нисък) (на 190-о място) |
Джини (2018) | 37,5 (среден) |
Прод. на живота | 54 години (на 184-то място) |
Детска смъртност | 119/1000 (на 34-то място) |
Грамотност | 25,7% (на 175-о място) |
Валута | CFA франк (XAF) |
Други данни | |
Часова зона | WAT (UTC+1) |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | TD |
Интернет домейн | .td |
Телефонен код | +235 |
ITU префикс | TTA-TTZ |
Чад в Общомедия |
От независимостта насам столица е Нджамена, която е и най-големият град. От 1960 до 1990 страната е пострадала от гражданска война и неуспешна либийска инвазия. Северните и източните части са най-опасни поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат. В Чад политическите партии са много, но почти цялата власт е в ръцете на президента Идрис Деби. През юни 2005 година успешно е проведен референдум за промяна на конституцията, която премахва ограничението от два мандата на поста и му позволява да се кандидатира за трети. От 2005 насам в Чад бушува гражданска война, като от едната страна са силите на правителството, а от друга – бунтовници, навлизащи от съседен Судан. Бунтовниците правят неуспешни опити да свалят правителството, като последният е през 2008.
По площ Чад се нарежда на 21-во място в света. Общата дължина на държавните граници е 5968 километра. От тях:
Теренът е разнообразен – на север преобладава пустинята, макар и в крайните северозападни части да има планински масиви. В централните части има сухи равнини, а южните са заети от сравнително плодородни низини. Климатът е тропичен на юг и пустинен на север. Разстоянието от столицата Нджамена до най-близкото пристанище е над 1600 километра. Регионът Борку-Енеди-Тибести е най-сухата част от Сахара. Там валежните количества не превишават 50 мм годишно. Местностите по границата с Камерун и ЦАР обаче са доста по-влажни – там валежните количества са от порядъка на 600 – 900 мм на година, като понякога достигат дори 1300 мм. В централните части те са между 300 и 600 мм.
Макар да променя размерите си според сезона, езерото Чад е считано за втория по големина воден басейн на територията на Африка. Площта му днес възлиза на 17 806 кв. км. Двете най-големи реки са Шари и Логон. Най-високата точка е вулканът Еми Куси – 3415 метра над морското равнище. Това е най-високият връх в пустинята Сахара.
Първите заселници се появили на територията на северен Чад между осмото и седмото хилядолетие преди Христа, когато тези части от Сахара са били достатъчно плодородни за нормално човешко развитие. Поради това страната е изключително богата на археологически обекти, датиращи от дълбоката древност. Някои находки са на възраст над 4000 години. По тези земи се е осъществявала и Транссахарската търговия преди много векове.
Един от първите народи, основали държава по тези земи, вероятно са били сао, за чиято история и култура се знае малко. Сао вероятно са били победени и по-късно асимилирани от Канемската империя, една от най-дълго просъществувалите африкански държави. Канемите след време разпространяват и исляма в тези части на Сахара.
През 1900 година Франция създава протектората Чад, който се превръща в пълноправна колония през 1920 година, част от Френска екваториална Африка. Френското управление се е характеризирало с тотална липса на загриженост за тази колония във всеки аспект. Липсвала е политика за сплотяване на изключително разнообразното от етническа гледна точка население. Местната власт е имала реален контрол върху южните райони, а върху северните и източните само на хартия. Липсвали са каквито и да било планове за модернизация и създаване на ефективна инфраструктура. Местното население е било използвано като евтина работна ръка за тежък труд. Единствената суровина, която французите са използвали за индустрията си, е бил памукът.
Чад получава своята независимост на 11 август 1960 година. Първият президент е Франсоа Томбалбайе, излъчен от Прогресивната партия. Той забранява всички опозиционни партии и става авторитарен водач на страната си. През 1965 година избухва гражданска война. Десет години по-късно Томбалбайе е свален от власт и убит, но напрежението и сраженията в Чад продължават. През 1979 година бунтовнически групировки завземат столицата Нджамена, което предизвиква пълна децентрализация и срив на правителствената система, което намалява и френското влияние. Либия изпраща свои войски по време на политическия вакуум, но претърпява грандиозно поражение и до 1987 е отблъсната напълно. Новият президент – Хисен Хабре, е подкрепян от Франция. Той установява диктатура, характеризираща се с масовото избиване на различни племенни малцинства. По негово време загиват между 30 000 и 40 000 души, поради което Хабре си спечелва прозвището „Африканският Пиночет“.
Хисен Хабре е свален от власт през 1990 с военен преврат, предвождан от генерал Идрис Деби, който и до днес е президент. Създава се многопартийна система, макар властта извън президентския пост да е ограничена. В последно време приходите от петрол дават надежди за по-мирно бъдеще. Нападенията на бунтовнически групировки в северните и източните райони на Чад продължават да са проблем. ООН предупреждава, че насилието, което пораждат, може да ескалира в хуманитарна криза и дори геноцид.
Президентът е държавен глава и има значителни правомощия. Той избира министър-председателя и правителството и има голямо влияние върху избора на съдии, прокурори, генерали и т.н. Той е върховен главнокомандващ на армията и в случай на голяма заплаха може да обяви бедствено положение в цялата страна. При прокарване на нов закон той трябва да го одобри или отхвърли в рамките на 15 дни.
Президентът на Чад се избира пряко от народа и има петгодишен мандат. Президент e Идрис Деби.
Правосъдната система се базира на френската. Най-висшите ѝ институции са Върховният съд и Конституционният съвет. Законодателната власт е в ръцете на Народното събрание. То има 155 членове, всеки с 4-годишен мандат. В Чад съществуват около 80 политически партии.
Множество проучвания сочат Чад за най-корумпираната страна в света.
Най-голямата административна единица в Чад са регионите (22 на брой). Всеки регион е управляван от губернатор, пряко избиран от президента. Префектите управляват по-малките административни единици – департаментите (61 на брой в цялата страна). Те се състоят от 200 под-префектури, които на свой ред са съставени от общо 446 кантона.
Това е нова система, въведена през 2008 с цел децентрализация на страната. Тя заменя предишното административно деление, при което вместо региони е имало префектури. Предстои замяна на кантоните със „селски общини“ (communautés rurales), чиято цел е увеличаването на ролята на селското население в собственото му икономическо развитие.
Регионите са следните:
Според индекса за човешко развитие на ООН Чад е петата най-бедна държава в света. Около 80% от населението живее под линията на бедността. Високата корупция пречи за развитието на стабилна пазарна икономика. Нефтодобивната промишленост носи най-много приходи в държавната хазна и дава надежди за по-стабилно икономическо бъдеще.
В последните години се забелязва ръст на чуждестранните инвестиции заради относителното стабилизиране и края на гражданската война. Най-голямата инвестиция се оценява на 3,7 млрд. щ.д. – разработването на петролни полета край Доба от две големи американски корпорации. Интерес в същия сектор проявяват и китайски компании. През 2006 година Чад подписва меморандум на Световната банка, според който 70% от петролните приходи трябва да бъдат похарчени за инфраструктурни проекти и развитие на страната.
Номиналният БВП се изчислява на около 7 592 000 000 щ.д. за 2010 г. Годишният растеж на БВП е 2% към края на 2010. Работната ръка, която е около 4,29 млн. души, е заета почти изцяло в земеделския сектор. Основни негови продукти са памук, сорго, фъстъци, тютюн, ориз, говеда, овце, кози и камили. Индустриалната дейност включва нефт, готови памучни тъкани, бира, сапун, цигари, строителни материали и пакетиране на месо. Чад е страната с най-високата дефлация в света (-8,8%).
Износът на стоки за 2010 се оценява на 3,036 млрд. щ.д., а вносът – на 2,631 млрд. Основни търговски партньори на Чад са САЩ, Китай, Франция, Германия и Камерун. Валутните и златни резерви на страната възлизат на 868 млн. щ.д., на 115-о място в света. Външният дълг е относително малък в сравнение с общия БВП и се оценява на около 1,749 млрд. щ.д. за 2008.
Енергийният сектор е сред най-недоразвитите. В Чад има само една енергийна компания – STEE, която е полудържавна. Тя осигурява електричество за 15% от жителите на столицата и само 1,5% от общото население. Вероятно в бъдеще страната ще може да произвежда слънчева и ядрена енергия съответно заради географското си разположение и залежите на уранова руда на север. Недостигът на вода е един от най-големите проблеми на Чад. Достъп до питейна вода имат само 48% от населението, а до канализация – едва 2%. Хората разчитат на дървесината и животинската тор за готвене и отопление.
Населението на страната се състои от почти двеста различни етноса, които често говорят собствени езици и диалекти. На север преобладава арабско-мюсюлманското население, а на юг чернокожото християнско или анимистично население. Характерно за населението на север е полуномадският му начин на живот и свързаното с него животновъдство, докато на юг преобладава поливното земеделие.
Общото население възлиза на близо 11 млн. души за 2010 година, с годишен прираст от 2,009%. Средната възраст е едва 16,8 години, като при мъжете тя е 15,6, а при жените – 17,9 години. Средната продължителност на живота е 48,33 години. Детската смъртност е много висока – средно 95,31 смъртни случая на 1000 раждания, но между 2005 и 2010 тя е намаляла с около 6 пункта. Гъстотата варира силно – в северната част на Чад е 0,1 души на км², а в столицата – над 55 души/км². Повече от половината жители на страната населяват южните ѝ райони. Населението има следният възрастов състав:
Едва 28% от населението живеят в градове, останалите 72% живеят в селските райони, но ръстът на урбанизацията е 4,8% на година. Жителите на Нджамена се занимават предимно с търговия. Други по-големи градове са Сарх, Мунду, Абеше и Доба, които се разрастват много бързо и започват да заемат все по-голям дял в развитието на икономиката. Чадската разновидност на арабския се е превърнала в лингва франка за почти всички северни етноси. Най-големите етнически групи са Сара, араби и Майо-Кеби. Според конституцията населението има пълна религиозна свобода и различните религиозни групи съжителстват мирно, за разлика от останалите африкански държави.
Религиозен състав:
Християнството се появява в Чад по време на френската окупация. Католическата Църква (най-голямата християнска институция) е разделена на 8 административни единици: 1 архиепархия (Нджамена), 6 епархии (Доба, Горе, Лаи, Мунду, Пала и Сарх) и 1 апостолически викарият (Монго).
Официалните и най-разпространени езици в Чад са арабски и френски. Заради изключителното разнообразие от етноси страната има богато културно наследство. Правителството полага големи усилия за запазването на това наследство и популяризирането му зад граница.
През годината има шест национални празника, и множество ислямски и християнски празници. Най-популярни са:
В Чад има богато разнообразие от музикални инструменти, като по-големите етнически групи си имат собствени традиционни инструменти. От струнните най-разпространени са кинде (вид арфа) и хуху (струнен инструмент, подобен на китара, който използва кратуни като резонаторни кутии). Популярни са и барабаните коджо, както и много други видове флейти, арфи и ударни инструменти. Преобладават традиционните музикални стилове. Населението трудно възприема по-съвременната музика. Пиратството остава проблем за развитието на музикалната индустрия.
Просото е основната земеделска култура, която се отглежда в страната. От него се правят десетки видове ястия и напитки. Едно от тях е алиш – тестени топчета от просо, потопени в различни сосове, подобно на супа. На юг това ястие е по-известно като бия. Езерото Чад е основен източник на риба. Пушената риба се нарича банда, а изсушената на слънце – саланга. Традиционните напитки включват сладко питие (каркадже), чиято захар се добива от листа на хибискус и бира, която се прави от просо. Бирата от червено просо е известна като били-били, а тази от бяло просо се нарича кошат. Тези напитки обаче преобладават предимно в южните райони.
Поради икономическите и политически трудности на страната много малко автори от Чад успяват да получат признание. От 1960 година насам са били написани стотина книги от чадски автори. По-известните писатели са Жозеф Брахим Сеид, Антоан Банги и Кулси Ламко. През 2003 година единственият литературен критик на Чад – Ахмат Табойе, създава антология на чадската литература.
Киноиндустрията е слаборазвита, главно заради липсата на средства и годините на политическа нестабилност и войни. В страната има само едно кино. Единствените успешни режисьори са Иса Серж Коело и Махамат Салех Харун, чийто филм „Дарат“ печели специалната награда на журито на 63-тия кинофестивал във Венеция.
Най-популярният спорт в Чад е футболът. Националният футболен отбор не е от най-силните в Африка, но се забелязва напредък в последните години. Други харесвани спортове са борбата, баскетболът, боксът и лекоатлетическите дисциплини. Чадски спортисти са участвали на много летни олимпиади, макар да не са успели да вземат медал.
Телекомуникационната система на Чад е ограничена. Стационарните телефонни линии са 13 000 и почти всички постове се намират в Нджамена. Мобилните телефони се изчисляват на 2 686 000 за 2009 година. Има един телевизионен център в столицата и 10 частни радиостанции в цялата страна. Печатните медии са ограничени, най-вече заради ниската грамотност на населението.
Транспортната инфраструктура е неадекватно малка за нуждите на страната. През 2004 година са съществували малко повече от 550 км асфалтирани пътища. Честите пясъчни бури правят голяма част от пътната мрежа неизползваема за няколко месеца през годината. Железопътна система липсва. Чад разчита предимно на речната си флотилия, за да изнася стоките си през Камерун. Съществуват 56 летища, от които само 8 са с асфалтирани писти. Има директни полети до Париж и някои по-големи африкански столици.
Въоръжените сили на Чад са сравнително многобройни, като общата численост на личния състав е между 20 000 и 35 000 души. По-големият род войски са сухопътните, а военновъздушните сили заемат относително малък дял в отбраната на страната. Към военните понякога се причисляват и номадски въоръжени формирования и милиции. Голяма част от въоръжението се състои от стари съветски и френски машини. Бронираната техника включва 40 танка Т-55, 115 БРДМ-2, около 30 БТР-60 и десетина ЕЕ-9 Каскавел. Военновъздушните сили разполагат с един тежкотоварен транспортен самолет C-130 Херкулес, два бойни вертолета Ми-24, 6 Су-25 и два леки щурмовика Aermacchi SF-260W като офанзивно средство.
Най-голямата война, в която Чад е участвал, е Либийско-чадската. Тогава Либия претърпява поражение заради лошата си тактическа организация.
Франция има свой контингент от около 250 войници на територията на страната, както и малък брой военни инструктори.
Повечето западни страни предупреждават гражданите си да избягват пътувания в Чад. Северните, североизточните и особено граничните области със Судан са много опасни за посещения.
Също трябва да се отчита и фактът, че не в цялата страна съществува снабдяване с гориво за моторни превозни средства.
От медицинска гледна точка съществува риск от заболявания като жълта треска, дифтерит и тетанус.
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 22 януари 2008. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия. |
This article uses material from the Wikipedia Български article Чад, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.