Водещи принципи:
Първи стъпки | Правна рамка | Енциклопедично съдържание | Уикиетикет | Редактиране на страници | Портал на общността | Навигация |
Статиите в Уикипедия трябва да бъдат основани на благонадеждни публикувани източници. Тази страница дава насоки как да идентифицираме благонадеждните източници. Разгледайте и свързаните с тази страници Уикипедия:Възможност за проверка, Уикипедия:Цитиране на източници и Уикипедия:Без оригинални изследвания.
Всяко твърдение, което е или може да бъде поставено под съмнение, има нужда от източник, и отговорността за намирането на източник пада върху редактора, който е добавил или възстановил тази информация. Редакции, за които няма източници или източниците са неубедителни, могат да бъдат оспорени и върнати по всяко време. Понякога е по-добре изобщо да няма информация, отколкото да има информация без източник.
В допълнителна помощна страница могат да се намерят примери и обсъждания за достоверните източници на информация, по тематична област.
Източниците на информация в Уикипедия са необходими по две причини:
Употребата на благонадеждни източници вдъхва увереност на читателя, че представеният материал отговаря на стандартите на Уикипедия за възможност за проверка, оригиналност и неутралност. Прецизното цитиране позволява на читателя сам да се запознае с източниците и да оцени автора на материала подобаващо.
Оценяването на надеждността на източниците в дадена статия позволява на редактора аргументирано да протестира направените твърдения, като установи къде в тях съществуват слабости и по кои твърдения могат да се формулират алтернативни позиции.
Ако никой източник за дадено твърдение или тема не се окаже достатъчно благонадежден, това е сигнал за читателя да подхожда към съдържанието с нужната доза скептицизъм, а за редактора – че материалът може би не е подходящ за включване / оставане в Уикипедия.
Уикипедия в много голяма степен разчита на солидна научна литература, която пишат изследователи и учени от цял свят. Публикации, които отговарят на този критерий, могат винаги да се смятат за достоверни. Въпреки това научните резултати могат да загубят своята актуалност, изместени от по-нови резултати, или да станат обект на научни полемики, ако се появят алтернативни научни теории. В статиите в Уикипедия следва да се посочат всички значими научни интерпретации на дадена тема.
Критерии за научните източници:
Някои критерии могат да подпомогнат редакторите в оценяването на ненаучните източници:
Тези въпроси касаят Уикипедия особено много, поради различията между редакторите, имащи отношение към дадена статия, техните собствени компетенции или позиции по отношение на темата. Не всички източници по дадена тема могат да са еднакво достоверни; а някои източници се отличават с различни степени на достоверност в различните контексти.
Като цяло, една статия следва да се позовава на възможно най-авторитетните източници, които са достъпни на редакторите. Нужен е и здрав разум при определянето кои източници да се ползват; настоящите препоръки не могат да се прилагат механично. Ако имате съмнения, свързани с надеждността на даден източник, обсъдете ги с други редактори на беседата на статията.
Някои признаци трябва да подсказват на редакторите да проверяват много внимателно достоверността на източниците, например:
За целта изключителните твърдения – особено по отношение на исторически събития, въпроси от политически характер и биографии на живи хора – следва да бъдат подплатени с множество достоверни и проверими източници на енциклопедична информация.
За насоки по създаването на цялостни статии по изброените теми, вижте en:Wikipedia:Fringe theories.
Съществуват три вида източници, всеки от които може да бъде използван в Уикипедия:
Спорни биографични материали за живи хора, чиито източници са неблагонадеждни или напълно липсват, следва да бъдат премахвани веднага, без да бъдат копирани на беседата на статията.
При такива източници никой не стои между автора и публикацията, материалът може да не е преминал през никаква проверка на фактите, оглед от правна гледна точка или колегиална оценка. Всеки може да си направи уебсайт или да си плати да му публикуват книга и после да претендира, че е експерт в дадената област. По тези причини, самиздат книги, лични сайтове и блогове са неприемливи за източници на статии (с някои изключения, посочени по-долу).
Личните сайтове, блоговете и други публикации на собствено финансиране или самиздат, не трябва да се използват като вторични източници, освен в случаите когато самата статия е посветена на въпросната личност, която поддържа сайта, блога или за чиито публикации става дума. Причината личните сайтове да не могат да се ползват като вторични източници е, че те обикновено се създават от неизвестни хора, чиито материали не подлежат на външна независима проверка. Хората може да бъдат недостатъчно информирани, подведени, небрежни, да прокарват собствена гледна точка, да се позовават на слухове и съмнения, може да са дори луди. А може и да са интелигентни, внимателни и акуратни хора, споделящи знанието си със света. И само независимата проверка чрез други източници, които отстояват различна гледна точка, може да покаже къде е разликата.
Както е отбелязано по-горе, има няколко специални случая, при които самиздат източник може да се смята за достоверен:
Когато добре известен, професионален изследовател пише в своята област или популярен професионален журналист самостоятелно е издал материал, тези им трудове могат да се приемат за източници, в случай че предишните им трудове са били публикувани от авторитетни, независими издатели. Редакторите в Уикипедия трябва да са особено внимателни по две причини:
Когато длъжностно лице от изпълнителната власт, в рамките на служебните си задължения, обнародва собствени материали и използва без редакторски контрол официални правителствени канали, то тези материали също може да се използват като първични източници при отразяването в Уикипедия на служебната дейност на лицето или институцията.
Самиздат материали, публикувани в интернет или на хартия, могат да служат за първичен източник на информация за автора на самия материал, само в случай, че не съществуват основателни съмнения за това кой е автор на материала, и дотолкова, доколкото:
В репутацията на автора се крие отговорът на въпроса дали материалът изобщо е на необходимото ниво от гледна точка на енциклопедичната значимост.
Съобщения в интернет по дискусионни форуми, Usenet и уикита, както и коментари в блогове, не трябва да се използват като достоверни източници на информация, защото няма начин да се удостовери кой ги е написал и публикувал, а също и поради липсата на редакторски контрол и независима проверка на фактите.
Внимателно трябва да се подхожда към уебсайтове, печатни медии и други издания на политически партии, компании, организации и религиозни формации, тъй като те може да се използват за прокарване и защита на определени политически, търговски, институционални и религиозни гледни точки. Това само по себе си обаче не е причина такива материали да се игнорират като източници.
Материали, публикувани от организации или хора, които са известни в обществото с екстремистките си политически, религиозни, расистки и пр. изяви, следва да се ползват само като източници на информация в статиите, посветени на съответните организации или хора. Дори в такъв случай, с тези източници трябва да се борави много внимателно.
Терминът „удобна препратка“ („convenience link“) обикновено се използва, за да укаже, че препратка към копие на един и същ ресурс някъде в интернет, в добавка към формалното цитиране на този ресурс в оригиналния му формат и източник.
Например, ако някой редактор цитира известната книга на Адам Смит „Богатството на народите“, той може да реши да постави удобна препратка към публикувано в интернет копие на книгата например по следния начин:
Смит, Адам. Богатството на народите. София, ИК Рата, 2006, [1776]., достъпно в Уикиизточник на английски
Удобните препратки са специален случай по отношение на достоверността на материала. Важно е да се подсигури, че препратката сочи към вярно с оригинала копие, т.е. такова без коментари, поправки, редакции или промени. Когато „удобната препратка“ сочи към уебсайт, който сам по себе си е считан за надежден, е сравнително лесно да се допусне, че копието е истинно. Ако обаче препратката сочи към по-малко благонадежден сайт, копието би трябвало да се свери с оригинала.
Както основните факти следва да бъдат подкрепени с източници, така трябва да се подкрепят и „консенсусните твърдения“, при наличие на различна от тях гледна точка. Твърденията, че повечето или всички учени, изследователи, църковни служители, гласоподаватели и т.н. са на някакво мнение, изискват позоваване на източник, особено по въпроси, подлежащи на оспорване. При липсата на достоверни източници, че дадено твърдение е консенсусно или мнозинствено, в статията следва да се отразят всички различни гледни точки, за които могат да се посочат източници.
{{неблагонадежден}}
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wiki: Reliable sources в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
This article uses material from the Wikipedia Български article Уикипедия:Благонадеждни източници, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.