A: латинска буква

Буква A a
Латиница
	Aa	Bb	Cc	Dd
Ee	Ff	Gg	Hh	Ii	Jj
Kk	Ll	Mm	Nn	Oo	Pp
Qq	Rr	Ss	Tt	Uu	Vv
	Ww	Xx	Yy	Zz

Използва се практически във всички азбуки на латинска основа. Буквата идва от гръцката буква алфа (Α, α), финикийската алеф, и етруската А. Обозначава най-вече гласният звук [æ], но понякога и други варианти на този звук, например [ɑː] или [ɑːr]. Ползва се в състава на диграфи (например в латинския език – ae, а по-късно в транскрипцията – æ) или се снабдява с диакритични знаци.

За буквата А се предполага, че произлиза от египетските йероглифи и протосемитското писмо. Към 1600 пр. Хр. във финикийската азбука се появява буква наречена буква А. Нейното име е родствено от древните гърци.

Египетски йероглиф „волска глава“

Протосемитска „волска глава“

Финикийския алеф

Гръцката алфа

Етруската A

Римското A

 

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: A

• Алфа
• A кирилско