Южен Судан: Държава в Източна Африка
Република Южен Судан (на английски: Republic of South Sudan) е новообразувана държава в Източна Африка.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Судан.
| Република Южен Судан Republic of South Sudan | |
| Девиз: Justice, Liberty, Prosperity „Справедливост, свобода, просперитет“ | |
| Химн: South Sudan Oyee! | |
.svg) Местоположение на Южен Судан | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 644 329 km² (на 41-во място) |
| Климат | субекваториален |
| Столица | Джуба |
| Най-голям град | Джуба |
| Официален език | английски език |
| Религия | 60,5% християнство 32,9% местни вярвания 6,2% ислям 0,4% други религии |
| Демоним | южносуданец |
| Население (2019) | 12 778 250 (на 75-о място) |
| Население (2008) | 8 260 490 (оспорвано) |
| Гъстота на нас. | 19,5 души/km² (на 214-то място) |
| Градско нас. | 20,2% (на 185-о място) |
| Управление | |
| Форма | федерална президентска конституционна република |
| Президент | Салва Кийр Маярдит |
| Вицепрезидент | Риек Мачар |
| Организации | ООН, АС и др. |
| Законодат. власт | Парламент |
| История | |
| Независимост | от Судан |
| Автономия | 9 юли 2005 г. |
| Обявена и призната | 15 юли 2011 г. |
| Членство в ООН | 13 юли 2011 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2018) | 18,435 млрд. щ.д. |
| БВП на човек (ППС) | 825 щ.д. (на 221-во място) |
| БВП (ном., 2018) | 3,194 млрд. щ.д. |
| БВП на човек (ном.) | 246 щ.д. (на 215-о място) |
| ИЧР (2019) | 0,433 (нисък) (на 185-о място) |
| Джини (2016) | 44,1 (среден) |
| Прод. на живота | 57,6 години (на 180-о място) |
| Детска смъртност | 98,6/1000 (на 160-о място) |
| Грамотност | 27% (на 182-ро място) |
| Валута | Южносудански паунд (SSP) |
| Други данни | |
| Часова зона | EAT (UTC+3) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | SS |
| Интернет домейн | .ss |
| Телефонен код | +211 |
| ITU префикс | Z8 |
| Официален сайт | www.goss-online.org |
| Южен Судан в Общомедия | |
Столица на страната е град Джуба. Граничи на север със Судан, на изток с Етиопия, Кения, на юг с Уганда и ДРК, на запад с Централноафриканската република. Площта на неговата територия е 619 745 км². Официален език в страната е английският, населението е предимно християнско и анимистично.
Южен Судан заема мочурливите равнини около река Бели Нил. Регионът придобива автономен статут след подписването на мирния договор между Суданската народна освободителна армия и правителствените сили, с който се слага край на Втората суданска гражданска война. Това е най-дългият граждански военен конфликт в историята на Африка, който продължава над 20 години.
История
Територията на днешен Южен Судан е маргинализирана още по време на колониалния период, а след независимостта на Судан властта в страната е взета от арабския елит от Севера. През 1955 година населението на Южен Судан се разбунтува, поради невъзможността да участва политически и икономически в управлението на страната. Бунтът прераства в 17-годишна гражданска война, която приключва през 1972 г. с подписването на Споразумението от Адис Абеба. Според мирното споразумение Южен Судан добива известна степен на автономия, която не е спазвана от страна на властите в столицата Хартум. Заради тежкото положение на населението в Южен Судан избухва нова гражданска война през 1983 г., която завършва с ново мирно споразумение през 2005 г. Според подписаното примирие Южен Судан получава пълна автономия, както и правото да проведе референдум за независимост от Судан в началото на 2011 г.
На 14 юли 2011 Южен Судан е приет в Африканския съюз.
Референдум за независимост
На 22 декември 2009 година суданският парламент одобрява закона за провеждане на референдума за независимост през 2011 година. На 27 май 2010 суданският президент Омар ал-Башир заявява, че референдумът ще се проведе по план през януари 2011. При подготовката за референдума вземат активно участие ПРООН и други международни организации, които предоставят включително и финансова помощ.
От 9 до 15 януари 2011 в Южен Судан се провежда референдум за независимост и отцепване на региона от Севера. След решение на Международния съд в Хага от 2009 спорният район на град Абией също участва в референдума.
На 23 януари 2011 членовете на южносуданското правителство излизат със съобщение за медиите, в което съобщават, че новата държава официално ще се нарича Република Южен Судан поради „наложилото се название и удобство“. Покрай официалното съобщение в медиите са споменати и следните възможни имена на новата държава: Азания, Нилска република, Кушка република и Джууама, като комбинация от първите букви на трите най-големи града в държавата – Джуба, Уау и Малакал.
Според първичните резултати, обявени на 30 януари 2011 от Комисията по провеждане на референдум за независимост на Южен Судан, 98% от гласоподавателите са гласували за отцепване и едва 1% за запазване на съюза.
Така след официалното потвърждаване на резултатите от референдума на 9 юли 2011 година Южен Судан обявява своята независимост.
География
Географско положение, граници, големина
Южен Судан е държава в североизточната част на Африка без излаз на море, разположена покрай средното течение на река Нил (тук тя носи названията Бахр ал Абиад и Бахр ал Джебел), като физикогеографски е централноафрикански и екваториална страна. На изток Южен Судан граничи с Етиопия (дължина на границата – 883 km), на юг – с Кения (232 km), Уганда (435 km) и Демократична република Конго (628 km), на югозапад и запад – с Централноафриканска република (682 km) и на север – със Судан (1937 km). Общата дължина на сухоземните граници е 4797 km. От север на юг се простира на 970 km, а от запад на изток – 1450 km. В тези си граници заема площ от 644 329 km² (41-во място в света и 2-ро в Африка).
Територията на Южен Судан се простира между 3°30′ и 12°14′ с.ш. и между 23°26′ и 35°57′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
- крайна северна точка – (), на границата със Судан, на десния бряг нарека Бели Нил (Бахр ал Абияд).
- крайна южна точка – (), на границата с Уганда, на левия бряг на река Асуа, десен приток на река Бели Нил (Бахр ал Джебел).
- крайна западна точка – (), на границата с Централноафриканска република.
- крайна източна точка – (), на границата с Етиопия и Кения
Релеф, геоложки строеж
Над 3/4 от територията на Южен Судан представлява равнина, постепенно издигаща се на запад, югозапад, юг, югоизток и изток. На изток и югоизток в пределите на страната навлизат крайните западни разклонения на Етиопската планинска земя, най-високата точка е връх Неличу (1742 m). На юг по границата с Уганда се издигат северните разклонения на Централноафриканския масив – масивите Бонго и Иматонгските планини, където в близост до границата с Уганда се издига връх Киниети (3187 m), най-високата точка на страната. Минималната височина на Южен Судан (382 m) се намира на брега на река Бели Нил, на границата със Судан.
Територията на Судан попада в североизточната част на Африканската платформа, фундаментът на който на югозапад излиза на повърхността като Централноафрикански масив. Той е изграден от архайски дълбоко метаморфозирани и магматизирани гнайси. Платформеният чехъл е изграден предимно от фанерозойски континентални наслаги, които изпълват Горнонилската синеклиза, разделяща тези масиви на отделни обособени части. Преди разделянето на Судан на две части през 2011 г. в Южен Судан се е добивал 85% от нефта в страната.
Климат
Климатът на Южен Судан е субекваториално-саванен. В най-южната и югозападната част на страната климатът се влияе от екваториалните въздушни маси, поради което в тези райони средните валежи са между 1000 – 2000 mm годишно, докато в останалата част на страната те са 500 – 1000 mm. Средната януарска температура е около 26 °C, средна юлска в югоизточните региони на страната е 20° – 24 °C, а в останалата част – до 28 °C. Дъждовният сезон трае от април до септември.
Води
Основна роля във хидроложко отношение в страната играе река Бели Нил. В нея се вливат голям брой притоци, от които най-значителен е левият приток Бахър ал Газал и десният приток Собат. Бахър ал Газал има дължина от 716 km, а негови притоци са по-малките реки Джур (485 km), Гел и Бахър ал Араб (около 800 km с река Лол). Река Бахър ал Газал се влива в Бели Нил при езерото Но, недалеч от град Бентиу. Река Собат (дължина 306 km) се влива в Нил близо до град Малакал. Към нейния водосборен басейн принадлежат реките Баро (306 km), Пибор (320 km) с притока си Акобо (434 km), всички те водещи началото от крайните западни разклонения на Етиопската планинска земя. По време на дъждовния сезон по поречието на Бели Нил се образува най-обширната заблатена област в света, позната като Суд. Нейната площ в периода април-ноември достига 130 000 km², което практически означава, че 1/5 от Южен Судан е наводнена.
Почви, растителност, животински свят
Основните почвени видове в Южен Судан са червените фералитни и алферитни почви, образуващи основата на високотревистите савани. Основните растителни видове освен тревите са акациите, сред които е и акацията гумиарабика, от която се добива гума арабика. В някои южни и планински райони са развити разнообразни по видов състав тропически гори (два вида кафеено дърво, дървовиден молочай, сапунено дърво – еглик и др.).
Към 2001 година 21 вида бозайници, 9 вида птици и 2 вида растения, срещащи се в Южен Судан, са застрашени от изчезване. Сред тях са северният горски ибис, суданският бял носорог, обикновеният бубал, а саблерогият орикс се смята за изчезнал в диво състояние. Сред съхранилите се диви животни се срещат антилопа орикс (сърнобик), газела, жираф, слон, леопард, лъв, хипопотам; от птиците – щраус, дропла, марабу, птица секретар, а от влечугите – питон. В реките обитават крокодили, а най-характерните речни риби са двойнодишащия протоптеропс, многоперка, сом, нилски костур, тигрова риба и др. Широко разпространени са термитите, а на югозапад и мухата цеце.
През май 2007 госина на остров в блатото Суд е открита неизвестна дотогава група диви слонове, като мястото е пазено в тайна, за да предпази животните от бракониери. Сериозен проблем за страната е разрастването на пустините, както и почвената ерозия. Ръстът на земеделието не е съпътстван със защитни мерки, което довежда до обезлесяване и спад на почвеното плодородие и нивото на подземните води.
Административно деление
Република Южен Судан е съставена от три историко-географски региона – Бахър ал Газал, Екватория и Горни Нил. Тези три региона са разделени на 10 федерални провинции. Въпреки че суданските провинции Южен Курдуфан, Сини Нил и Окръг Абией са културно и политически свързани с Южен Судан, те не са включени в границите на новата държава и са обект на териториални спорове със Република Судан. Южносуданските провинции са:
- Бахър ал Газал
Икономика
Икономиката на Южен Судан е неразвита, базирана основно на земеделието. 75% от досегашните запаси на петрол на Судан се намират в Южен Судан, но рафинериите и тръбопроводът към Червено море са в Судан. Според споразумението от 2005 г., Южен Судан получава 50% от годишните приходи от петрола, но това споразумение отпада с обявяването на независимостта. Основният конфликт между двете страни – Судан и Южен Судан, остава контролът върху региона на Абуей, който е богат на петрол.
Население
Населението на Южен Судан по различни данни наброява от 7,5 до 13 млн. души. Според резултатите от преброяването в Судан през 2008 година населението на Южен Судан е 8 260 490 души. Властите в Южен Судан не признават официалните резултати от преброяването, тъй като централното статистическо бюро в Хартум отказва да му предостави изходните данни за региона, необходими за собствена обработка и оценка.
Населението в Южен Судан е от негроидната раса и изповядва предимно християнство или традиционни африкански анимистически религии. Само 5% изповядват ислям. Основната група от населението са представители на нилотските народи, като динка, нуер, шилук и други.
Официалният език в страната е английският, въпреки че голяма част от населението в междуобщностното общуване продължава да използва арабски език. Голяма част от населението в страната говори на адамава-убангийските, нилотските, нубийските, централносуданските и други езици и наречия, най-големият от които е езикът динка.
Източници
Външни препратки
- Официален сайт на Южен Судан Архив на оригинала от 2015-12-25 в Wayback Machine. ((en))
This article uses material from the Wikipedia Български article Южен Судан, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.