Напитка Медовина

Алкохолното съдържание варира от това на лека бира до силно вино. Медовината може да бъде още газирана или пенлива; суха, полусладка или сладка.

Медовина Mead
Информация
Тип	Алкохолна напитка
Медовина в Общомедия

В зависимост от местните традиции и специфични рецепти, може да се вари с билки, плодове или зърнена каша. Може да се произвежда от ферментация на мед с малцова каша; може да се ароматизира с хмел до постигане на горчив подобен на бира аромат. Медовината е известна от много източници от древната история на Европа, Азия и Африка, въпреки че археологическите доказателства за нея са неясни и произходът ѝ се губи в праисторията.

Най-ранните археологически доказателства за използване на мед в алкохолни напитки датират от 7000 пр.н.е. В Северен Китай са открити грънчарски съдове, съдържащи смес от мед, ориз и различни плодове, заедно с органични съединения на ферментация. В Европа първите установени проби са намерени в керамични съдове, датиращи от културата „Бел Бейкър“ (2400 – 1800 пр.н.е.).

Най-ранното оцеляло описание на медовина е под формата на химни в Ригведа, една от свещените исторически книги на ведическата религия и индуизма датиращи от 1700 – 1100 г. пр.н.е. По времето на „Златният век“ на древногръцката цивилизация се смята, че медовината е била предпочитана напитка. Аристотел (384 – 322 г. пр.н.е.) разисква медовината в Метеорологика и в други свои произведения, а Плиний Стари (23 – 79 г.) я нарича „militites“ в неговата Naturalis Historia и разграничава виното подсладено с мед (медно вино) от медовината. Римският писател и биолог Луций Колумела, представя рецепта за медовина в своята книга De Re Rustica около 60 г.

Около 550 г. британският бард Талиесин пише Kanu y med или „Песен за Медовината“. Легендарни пиянства и надпивания с медовина, празници и хвалби на бойци, случили се някъде около 700 г. са отразени в средновековната уелска епичната поема Y Gododdin. В староанглийската епична поема Беоулф, датските бойци пият медовина. Медовината е позната на германските племена в Северна Европа, била е широко използвано питие сред скандинавските народи, разпространена е и сред прабългарите. Някои манастири все още поддържат старата традиция за направа на медовина като страничен продукт на пчеларството, особено в тези райони, в които не може да расте грозде.

 

Медовината е популярна още в Централна Европа и прибалтийските републики. На полски език медовината се нарича miód pitny (мед за пиене). В Русия медовината е популярна под имената медовуха (напитка, базирана на мед. Известна е още от периода на езическите времена) и сбитень (напитка, базирана на мед, примесена с вода, подправки и конфитюр. В сравнение с квас, сбитень е много лесна за приготвяне. Според някои рецепти се приготвя, като продуктите се смесват и се варят заедно. Напитката става алкохолна, когато водата се замени с вино. Може да се гарнира с ментови листа и канела). Двете напитки се споменават в произведения на различни руски писатели от 19 век, включително Гогол, Достоевски и Толстой.

Във Финландия медовината се нарича sima и е съществена сезонна напитка, свързваща се с финландската „Валпургиева нощ“. Обикновено се подправя като се добавят и вътрешността и резени от лимон. По време на вторичната ферментация се добавят стафиди, като средство за контролиране нивата на захарта, и показател за готовността за консумация (стафидите се надуват, абсорбирайки въглеродният диоксид и се издигат в горната част на бутилката, когато питието е готово).

В Етиопия медовината се нарича tej (амхарски: ጠጅ) и обикновено се приготвя в домашни условия. Ароматизира се със стрити на прах кора и листа от зърнастец (Rhamnus frangula), които съдържат хмело-подобен горчив агент. По-сладката и по-слабо алкохолна версия на питието се нарича berz – прави се чрез по-кратък период на стареене. Традиционния съд за пиене на tej е с кръгла вазо-подобна форма и се нарича berele.

Медовина, позната като iQhilika по традиция се приготвя от народността кхоса в Южна Африка.

Медовината може да има широка гама от вкусове, в зависимост от произхода на меда, добавките включващи плодове и подправки, закваската употребена по време на ферментацията и времето на отлежаване. Медовината може да е трудна за намиране в търговската мрежа. Някои производители представят бяло вино с добавен мед (подсладено) за медовина. Различни видове може да има в различните райони. За пример медовина направена с канела, може да бъде посочена като „канелен сайдер“.

Глинтвайн (на немски: gluhender Wein, буквално: „пламтящо вино“, напитка от червено вино с добавка на подправки и захар, може да се добавят плодове, сухи плодове, канела, карамфил, анасон, джинджифил, а също така и мед, както и кора на цитрусови плодове. В някои рецепти се използва и по-силен алкохол като ром или коняк), също може да се нарече медовина.

Някои медовини може да запазят оригиналния аромат от използвания мед, някои може да се считат за десертни вина. Сухи медовини също се произвеждат, а някои производители дори предлагат и газирана медовина. Има много видове „faux-meads“ (фалшива-медовина), които всъщност са евтини вина с голямо количество добавен мед, използвайки се също и за направата на сладки ликьори. Медовината може да бъде дестилирана с алкохолно съдържание колкото на бренди или ликьор. Тази версия се нарича „honey jack“ (медна ракия).

Исторически, медовината е ферментация на диви дрожди и бактерии живеещи в обелките на плодовете или в самия мед. Дивите дрожди общо взето имат противоречив резултат и в наше време някои пивоварни, имат изолирани щамове, които използват за направата на напитката. Определени щамове постепенно стават свързани (асоциират се) с определени видове медовина. В по-голямата си част тези щамове се използват също и за производството на бира и вино. Все пак някои лаборатории като: „White Labs“, „WYeast“, „Vierka“, са разработили специални щамове дрожди, които се използват за производството на медовина. Тези специални дрожди са създадени за да запазват по-добре деликатният аромат на мед от бирените и винените дрожди.

Рецепта

В 10 литра мека вода се разтварят при бъркане 3,6 кг. мед, загрява се до кипене и се вари 1 – 2 часа. Горещият разтвор се прелива в чист закрит съд (буре) или емайлиран съд с плътно прилягащ капак (ако се налее в стъклен съд, той ще се спука), вместимостта на който трябва да е приблизително с 3 – 4 л. по-голяма от количеството на приготвения разтвор. Прибавят се корите на 1 – 2 лимона, 2 г. карамфил, 10 – 12 г. канела и накрая 3 – 4 лъжици пресен мед за подкваса. На съда се прикрепя ферментационна тапа и разтворът се оставя да ферментира при обикновена температура (15 – 20 °C). Приблизително след около 7 – 8 седмици медовината става прозрачна (избистря се) и тогава може да се прелее в стъклени дамаджани, които се пълнят догоре. Ферментационната тапа се оставя на втулката на дамаджаната и след 3 – 4 месеца готовата медовина се пълни в бутилки.

Галерия

•  
  Trójniak е полска медовина, за приготвянето на която се използва двойно количество вода, спрямо количеството мед.
•  
  Домашно приготвена медовина
•  
  Чаша с медовина

•   В Общомедия има медийни файлове относно Медовина (напитка)
• Медовина в Encyclopædia Britannica ((en))