Сърнела: вид гъба

Сърнелата е широко разпространена в България и се среща доста често. Най-изявеното ѝ качество е, че е много добра и вкусна ядлива гъба. Добре позната е яйцевидната млада и огромната разтворена гугла на тази сърнела. Диаметърът на разтворената гугла и височината на гъбата лесно достигат 40 см.

Сърнела

Класификация

царство: Гъби (Fungi) отдел: Базидиеви гъби (Basidiomycota) клас: Агарикални гъби (Agaricomycetes) разред: Пластинчати гъби (Agaricales) семейство: Печуркови (Agaricaceae) род: Сърнели (Macrolepiota) вид: Сърнела (M. procera)

Научно наименование

Macrolepiota procera Singer, 1948

Синоними

Agaricus procerus Scopoli, 1772 Agaricus antiquatus Batsch, 1783 Agaricus concentricus Pers., 1793 Agaricus procerus var. fuscomarginatus Lasch, 1828 Agaricus procerus var. squamosus Pers., 1801 Agaricus procerus Scopoli, 1772

Сърнела в Общомедия

[ редактиране ]

• Гугла:

Отначало формата ѝ е яйцевидна и не се разперва докато не се е изпънало стъблото напълно. Тогава обемът ѝ се увеличава. Гуглата, докато се развива и бавно разперва, скъсва частичното покривало под своите пластинки, оставяйки пръстенче около стъблото. Напълно развитата гугла е плоска, при благоприятно време и влажност с огромен диаметър, с концентрично разположени кръгове от кафяви люспи на бял, кремав, или бледо-кафеникав фон.

В центъра на гуглата е разположена пъпка (гърбица) и е винаги покрита със същата кафява матова материя от която са направени тъмните люспи около нея. От към краищата на гуглата лесно се премахват и бели влакна, прах и други фини частици. Ръбът на гуглата не е подвит, а висящи парченца придават назъбеност.

• Месо:

Месото е сравнително меко но е леко жилаво и не се разпада. На цвят е бяло но при нараняване може да се оцвети леко розово. Има приятен аромат на ядки и по-точно на лешници, който е най-изразен при застаряващите сърнели. Вкусът е също така приятен.

• Пластинки:

Бели, понякога с розови шарки и досто нагъсто разположени. Не са сраснали с пънчето и са деликатни – лесно се пречупват.

• Споров прашец:

Бял.

• Пънче:

Високо (до около 40 см) и се развива преди гуглата. Отначало вътрешността му е плътна и бяла, по-късно куха и със здрави влакна. Пънчето е украсено с уникално съчетание от люспички, наподобяващо змийска кожа. По дължината на стъблата на развитите гъби има бяло и меко пръстенче, което може да се движи нагоре и надолу. В основата си пънчето е крушковидно.

Любимите кътове на сърнелата са откритите планински пасища и горски поляни. Нерядко се среща и в гори, шубраци и храсталаци но там рядко плододава повече от едно плодно тяло. Не обича влагата, а и расте в сухо време когато други гъби плододават слабо. Често се срещат и самодивски кръгове от няколко сърнели. Нейният сезон на плододаване е дълъг – от ранна пролет до късна есен. Сърнелата, както и други полски гъби, е нетолерантна към почва обработена с изкуствена тор и химикали.

 

Гъбата е ценена високо. Гуглата, разперена или не, се отрязва, като пънчето се премахва поради това, че е жилаво, твърдо, влакнесто и поради това – не особено вкусно. Най-много се ценят младите, почти отварящи се гугли. Използва се веднага, като се реже на късове и се готви. Късовете може да се панират или прибавят към баница. Не особено подходяща за сушене, но много добра за консервиране.

При събиране трябва да се внимава сърнелата да не се сбърка с някоя от отровните мухоморки и най-вече да не се събират сърнелки (пример-Lepiota leucothites) които много по-лесно могат да бъдат сбъркани с отровни видове. Понякога съвсем новоизникналите сърнели приличат на други видове и трябва гъбата да се изчака да порасне за пълна сигурност.

Сърнелата лесно се сбърква с близката Червеникава сърнела (M. rhacodes). Този вид е с по-скромни размери, по-едролюспест и месото му червенее при разрязване. Има силен аромат и предпочита по-сенчести места в градини и гори.

Елегантната сърнела (M. mastoidea) прилича на обикновената сърнела, но не расте до същите размери, а люспите и са по слабо развити. Този вид е също така годен за ядене.

В Северна Америка е широко разпространена Chlorophyllum molybdites, която е отровен двойник на сърнелата. Това е гъбата предизвикваща най-много отравяния в Съединените щати.