Стара Велика България: държава в Източна Европа (VII век)

Стара Велика България (на гръцки: Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία, ἣ παλαιά μεγάλη Βουλγαρία hē palaia megalē Boulgaria; на латински: Magna Bulgaria, Patria Onoguria; на византийски гръцки: Παλαιά Μεγάλη Βουλγαρία, Palaiá Megálē Boulgaría), както е наричана от византийските автори, по-рядко Оногурия (Patria Onoguria), е ранносредновековна държава с владетели Кубрат и Батбаян, съществувала около 35 г.


след 632 г. в зоната на Северното Причерноморие – днешна Украйна и Южна Русия. В някои източници Фанагория се сочи като столица на държавата. Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник, според която градът е населен с евреи, но не се подкрепя от археологическите данни.

Стара Велика България
632 – 668
      
Герб
Герб
Стара Велика България около 650 г., според „Прабългарите през V-VII век“ от Рашо Рашев
Стара Велика България около 650 г., според „Прабългарите през V-VII век“ от Рашо Рашев
КонтинентЕвропа
Официален езикпрабългарски
Религиятенгризъм
Форма на управлениеабсолютна монархия
632 – 665Кубрат
665 – 668Батбаян
История
Кубрат създава държавата632 г.
Батбаян наследява трона665 г.
Стара Велика България е превзета от хазарите.668 г.
Предшественик
Западнотюркски хаганат
Аварски хаганат
Наследник
Хазарски каганат
Първа българска държава
Днес част отСтара Велика България: Исторически източници, История, Документални филми Русия
Стара Велика България: Исторически източници, История, Документални филми Украйна
Стара Велика България в Общомедия
Това е официалната карта по изследване на БАН.
650 г. Стара Велика България
Стара Велика България: Исторически източници, История, Документални филми
Стара Велика България 650 г.
Стара Велика България: Исторически източници, История, Документални филми
Преселването на прабългарските племена през 6 – 7 век
Стара Велика България: Исторически източници, История, Документални филми
Българските царства ок. 800 г.

Тя представлява военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, дотогава подчинени на Аварския и Западнотюркския хаганат при граници: на изток – река Кубан, на юг – Азовско и Черно море (без Южен Крим), на запад – река Днепър, на север – река Донец.

Исторически източници

Основните източници за историята на Стара Велика България са хрониките на Йоан Никиуски от VI век и по-късно на патриарх Никифор и Теофан Изповедник, писани в началото на IX век, като се предполага, че и двете са използвали общ по-ранен първоизточник. Украинският историк Комар прави критичен анализ на хрониката на Никифор, като се опитва да докаже, че държавата изобщо не е съществувала, но тази хипотеза се отхвърля от повечето историци.

Някои подробности за Кубрат и отношенията му с Империята се съдържат в етиопски превод на хрониката на Йоан Никиуски, а прабългарските племена през VII век са изброени в арменската географска книга „Ашхарацуйц“. Унищожаването на Велика България е описано в запазено писмо от известната Кеймбриджка преписка на хазарския хаган Йосиф.

История

Края на VI век прабългарите образуват начело с Органа (Орхана) т. нар. „Велико българско царство“ на територията на реките Дон и Волга, което на запад е влияно от аварите и на изток от Западнотюркския хаганат. Орхана като оногур-хун има традиционно още „остригана глава“, но днес се смята за първия хан на „прабългарите“. Техният владетелски списък води обаче много назад и Ернах (синът на Атила) се смята за основател.

Хан Органа застава около 610 г. начело на прабългарското племе утигури и през 617 г. успява да обедини утигурите с другото прабългарско племе кутригури. През 619 г. той отива в Константинопол и сключва военно политически съюз с Византия. През 628 г. Органа и племенникът му Кубрат от рода Дуло възстават против Аварския хаганат. През 629 г. те се освобождават, но все още са зависими от Западнотюркския хаганат. През 632 г. Оногурия се отделя от Западнотюркския хаганат и като владетел остава Кубрат, който според Йоан Никиуски през юношеските си години е израсъл в Константинопол и е бил покръстен като дете, и е „приятел“ на тогавашния византийски император.

Знае се от византийски хроники, че хан Кубрат, малко след като се възкачва на българския трон, побеждава аварите, като се предполага, че това е станало в периода между 632 – 636 г. По времето на Кубрат се строят нови крепости и се основават нови градове. През 648 г. хан Кубрат побеждава значителна арабска войска от около 20 000 войни под командването на Абд-ел-Рахмани (според летописите на ал-Табари) навлиза от юг през Кавказ, минава прохода Дебрен и нахлува в земите на барсилите, по това време част от Стара Велика България. От 650 г. започват постоянни набези от страна на новосъздадената държава на хазарите, Хазарски хаганат. С течение на годините войната между прабългари и хазари се изостря, докато накрая хазарите изтласкват хегемонията на Стара Велика България през 668/671 г.

Хронологично първоначално Кубрат е владетел само на прабългарските племена утигури и кутригури, но през годините успява да обедини в обща държава и други народи, като оногури, сувари, барсили, купи прабългари, алани, анти и други.

През 632 г. Кубрат сключва мирен договор с византийския император Ираклий. Според Теофан Изповедник преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове Батбаян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят, за да се защитават по-успешно от другите народи, но те не успяват да спазят заръката му. Кубрат умира около 665 г. Най-големият му син Батбаян поема управлението на Велика България, но тя се разпада окончателно, вероятно от 665 до 668 г. През 668 г. държавата, която владее Батбаян, попада под хазарска зависимост. Впоследствие областта е известна в средновековните хроники като Кара Булгар.

Документални филми

Вижте също

Източници

Литература

  • История на България, С., 1996, изд. „Отворено общество“
  • Рашо Рашев, Прабългарите през V-VII век, Орбел, София, 2005
  • Йоан Никиуски, 120, 47.
  • Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht: die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter. Böhlau, Köln u.a. 2007 (дискусия).
  • The New Cambridge Medieval History. Bd. 2. Cambridge 1995, S. 915ff. (Bibliographie zum Thema Bulgaren und Slawen)
  • Veselin Beševliev: Die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte. Verlag Adolf M. Hakkert, Amsterdam 1981, ISBN 90-256-0882-5.
  • М. И. Артамонов. История хазар, Под редакцией и с примечаниями Л. Н. Гумилёва

Външни препратки

Tags:

Стара Велика България Исторически източнициСтара Велика България ИсторияСтара Велика България Документални филмиСтара Велика България Вижте същоСтара Велика България ИзточнициСтара Велика България ЛитератураСтара Велика България Външни препраткиСтара Велика България632БатбаянВизантияГръцки езикКубратЛатински езикРанно средновековиеРусияСредногръцки езикТеофан ИзповедникУкрайнаФанагория

🔥 Trending searches on Wiki Български:

Кокино (мегалитна обсерватория)Младен МихалевКръвна групаАлберт ПоповЕделвайсДолна ОряховицаБиблияКиновселена на МарвелМоника БелучиGmailШарл БодлерКирил и МетодийГеография на БългарияСАЩЕдинен граждански номерЖлъчен мехурЧалга (филм)Гоце ДелчевВасил ИлиевПетко войводаЧеченциМолдоваЕва ТепавичароваМадарски конникПасхаВълкСодом и ГомораНесебърНиколай РайновВарицелаВасил ЛевскиHTMLАлбанияСамуилУспоредникОбсесивно-компулсивно разстройствоЗахари КарабашлиевДженифър ЛопесСофияНеймарРеал Мадрид КФЕдна българкаБесарабски българиВасил ДрагановИндустриална революцияСлънцеВоенен самолетКилиан МбапеСписък на страните по площТимъти ШаламеСъюз на съветските социалистически републикиХристиянствоЙешилюртМета (компания)Соня ВасиРилаБлагой Георгиев (футболист)БиоценозаБарселонаНаселение на БългарияПървичен икономически секторДора ГабеЗлатоградБосна и ХерцеговинаХерсонЛаниакеяЮтюбХемус (магистрала)Административно деление на БългарияВисокосна годинаВтора българска държаваСтара планинаТодор ЖивковГлюкозаНова телевизияЕврикаНомер (знак)НорвегияОрата копата🡆 More