Надежда Михайлова: български политик

На Изборите за Европейски парламент през 2009 е избрана за евродепутат, като водач на кандидат-депутатската листа на Синята коалиция. На изборите за европейски парламент през 2014 е водач на кандидат-депутатската листа на Синьо единство, но не успява да стане евродепутат.

Надежда Михайлова
български политик
Родена	9 август 1962 г. (61 г.) София, Народна република България
Учила в	Софийски университет 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“
Награди
Политика
Партия	Съюз на демократичните сили (1989 г. – 2012 г.) Синята коалиция (2009 г. – 2009 г.)
Народен представител в: XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС
Семейство
Съпруг	Светлин Нейнски (2009) Камен Михайлов (1983 – 2006)
Надежда Михайлова в Общомедия

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Надежда Михайлова.

Родена е на 9 август 1962 в София. Учи в 127 СОУ „Иван Денкоглу“. Завършва испанския профил на 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1985 г. До настъпването на демократичните промени работи като преводач на испанска поезия, английска литература и журналист на свободна практика.

През 1983 г. Надежда сключва брак с Камен Михайлов и имат две дъщери. Камен и Надежда Михайлови работят в Египет, където Камен е изпратен от Машиноекспорт. През 2006 г. Надежда и Камен се развеждат.

На 3 октомври 2009 Надежда Михайлова се омъжва за Светлин Нейнски. Евродепутатката и бизнесменът са сключили граждански брак в посолството на България в Мадрид.

Започва политическа кариера във възстановената в края на 1989 г. Радикалдемократическа партия, част от коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). В предизборната кампания през 1991 ръководи пресцентъра на СДС, а след изборите става началник на пресцентъра и говорител на правителството на Филип Димитров. През 1994 е избрана за депутат в XXXVII народно събрание (1994 – 1997). През април 1995 г. става заместник-председател на СДС. Избрана е за народен представител в XXXVIII народно събрание през 1997 г., но става министър на външните работи (1997 – 2001) в правителството на Иван Костов. От 1999 г. до 2006 г. е вицепрезидент на Европейската народна партия (ЕНП) и Съпредседател на Комисията по международни отношения към ЕНП.

През септември 1999 в публичното пространство излиза запис, на който се чува как по време на предизборен инструктаж в Ловеч Михайлова призовава местните функционери на СДС да „нахранят“ журналистите, за да ги спечелят на своя страна.

През 2001 г. е избрана за народен представител в XXXIX народно събрание, където е председател на парламентарната група на Обединените демократични сили (ОДС), а след разпадането на коалицията през 2004 г. – на групата на СДС. Избрана е за председател на СДС на 11 март 2002 г. След слабото представяне на партията на местните избори през 2003 и парламентарните избори през 2005 г. губи поста в полза на експрезидента Петър Стоянов. От 2005 г. е депутат в XL народно събрание.

Михайлова е обвинявана от някои в клиентелизъм заради съмненията за участие на бившия ѝ съпруг, Камен Михайлов, в приватизационни сделки във връзка с придобиването през 1998 на „Автотранссервиз“ – бившите гаражи на ЦК на БКП.

През 2004 г. Надежда Михайлова става председател на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа. От 2006 г. е член на международния консултативен съвет към Democracy Coalition Project и член на консултативната група за Кръгла маса на лидерите на южните държави към Съвета за южно сътрудничество.

От 2007 г. е председател на Съюза на малките и средни предприятия в България (СМСП). През 2007 г. е избрана за вицепрезидент на Съюза на малките и средни предприятия към Европейската народна партия.

Кавалер на Националния орден на Почетния легион – удостоена с най-високото държавно отличие на Франция с указ на президента на Републиката Никола Саркози за приноса ѝ в развитието на двустранните отношения и общата европейска кауза. Отличието ѝ е връчено на 7 октомври 2008 в посолството на Република Франция в София от посланика Етиен дьо Понсен.

От 2009 до 2014 г. евродепутат.

От средата на 2015 г. е посланик на България в Турция.

• Официален сайт Архив на оригинала от 2019-05-05 в Wayback Machine.