Мартин Карбовски

Името му се свързва най-вече с телевизионните предавания „Отечествен фронт“ и „Предаването на Карбовски“, както и с политическите му анализи и коментари във вестник „Стандарт“, и статиите му в списание „Егоист“.

Мартин Карбовски е роден в Студентски град, София през 1970 година. Началното си образование завършва в 138 СОУ „Юрий Гагарин“ (след 10 ноември 1989 г. – 138 СОУ „проф. Васил Златарски“) по системата на Лозанов. През 1984 г. започва средното си образование в Немската гимназия в София – 91 ЕСПУ „Карл Либкнехт“ (след 10 ноември 1989 г. – 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“). На 21 септември 1988 г. постъпва в редиците на Българската народна армия.

През 1995 г. завършва първото си висше образование със специалност – „Мебелно инженерство“ в Лесотехническия университет в София. През 1998 г. завършва второто си висше образование – „Телевизионна журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Карбовски има бакалавърска степен по изкуствата от СУ „Св. Климент Охридски“ в специалността „Дизайн“ и квалификация по професионална фотография от Техническия университет в София (1995 г.).

Работа за печатните медии

На 14-годишна възраст Карбовски публикува свои стихове във вестниците „Средношколско знаме“ и „Пулс“. 22-годишен започва работа като репортер и редактор в младежкия вестник „Кой си ти“ на Румен Балабанов. През 1994 г. под името Мартин К. публикува абсурдистките си и лимерични стихотворения във вестник „Ку-ку“ с главен редактор Любен Дилов-син.

Карбовски е работил в почти всички големи български вестници, сред които „Труд“, „24 часа“, „168 часа“, „Новинар“ и „Стандарт“, където публикува анализи, коментари и репортажи. От 2006 г. Карбовски завежда отдел „Специални проекти“ във вестник „Стандарт“.

Едно от най-емблематичните журналистически постижения на Карбовски са текстовете му за култовото през 90-те години в България списание „Егоист“ с издател Мартин Захариев.

Радиожурналистика

През 1998 година Карбовски стартира двучасово предаване, „Радио пирати“, в ефира на Дарик радио на Радосвет Радев. Там е и продуцент, и водещ на развлекателните предавания – „България следобед“ и „Нощна линия“. По-късно заема позицията заместник-програмен директор и започва да води неделното публицистично предаване „Пропаганда“. След почти 10 години в ефира на Дарик, Карбовски прекратява радио проектите си заради телевизията.

Телевизионна кариера

Телевизионната кариера на Карбовски започва с предаването „Каналето“ по БНТ, където той работи като сценарист и репортер заедно с Ангел Константинов – Аци. По-късно сам създава своя авторска рубрика – „За мишките и хората“ като част от уикенд програмата на БНТ – „Чай“ с Драго Драганов.

През 2002 г. Карбовски започва да сътрудничи на Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка неделя“ по националната телевизия, където прави своите „Обичайни репортажи“ и „Субективно“, като по-късно е поканен да стане съводещ на Кеворкян.

През 2006 г. журналистът стартира свой собствен телевизионен проект по Нова телевизия – „Отечествен фронт“, продуциран от „Телеман“.

През 2010 г. Карбовски стартира и собствено публицистично – актуално, социално и политическо токшоу – „Директно Карбовски“ в Нова телевизия.

В началото на 2013 г. Карбовски се мести в TV7, където в типичната му стилистика продължава да излъчва документалната поредица „Фронтова линия“ и актуалното токшоу „Предаването на Карбовски“.

През 2016 г. се премества в bTV, където води „Карбовски: Втори план“.

Други

Карбовски е един от създателите на група „Антибиотика“.

През 2008 г. Карбовски издава стихосбирката „Антология на живите“, заедно с писателите от друга съвременна литературна група – „Бърза литература“.

През 2007 г. заедно с неговия редактор Мария Йотова правят тримесечна обиколка на Европа по черните пътища на континента, чийто резултат е пътеписът „Черните пътища на Европа“.

Мартин Карбовски е редактор на автобиографичната книга на българската естрадна прима Лили Иванова – „Истината“.

Карбовски е носител на награди за своята журналистическа работа. През 2010 г. получава наградата „Черноризец Храбър“ в категорията за политически коментар, а през 2012 г. – „Награда на телевизионните зрители“ за предаванията си „Отечествен фронт“ и „Директно Карбовски“ в рамките на наградата „Св. Влас“.

През юли 2013 г. „Телеман“ ЕООД, продуцент на телевизионните предавания „Отечествен фронт“ от 2009 г. и „Карбовски: Директно“ от 2010 г., излъчвани като част от програмата на Нова телевизия, подава срещу „Волтер“ ЕООД и Мартин Карбовски искане за установяване на нарушения до Комисия за защита на конкуренцията, тъй като „Телеман“, в качеството си на продуцент, е възложил на „Волтер“ и Карбовски изпълнението на предаванията със срок до края на юли 2014 г., но от февруари 2013 г. „Волтер“ започнал дейност като продуцент на предаванията „Фронт“ и „Предаването на Карбовски“, излъчвани по TV7 с водещ Карбовски. Според „Телеман“ двете нови предавания са почти идентични на продуцираните по-рано „Отечествен фронт“ и „Карбовски директно“ от гледна точка на жанр, концепция, структура, организация, технически характеристики, целева група, декор, финални надписи, формат, графика, автор и водещ. Комисията установява, че не е извършено нарушение.

През декември 2014 г. по сигнал на Български хелзинкски комитет Комисията за защита от дискриминация глобява Мартин Карбовски с 600 лв. за тормоз във връзка с женомразка реч в негова статия. Решението на КЗД е отменено с решение на Административен съд София-град, което е потвърдено от Върховния административен съд. Съдът се мотивира, че предметът на статията бил по-общ, отколкото изявленията, които са атакувани от сигналоподателите пред КЗД; че с акта си КЗД не установила дискриминация спрямо всички жени; както и че кръгът лица, определени с изявленията на Карбовски, не съществуват и поради това не се отнасят до жените изобщо. В края на 2019 г. Мартин Карбовски печели делото, заведено срещу него от Радослав Стоянов, активист на Български хелзинкски комитет. Стоянов обвинява Карбовски в „дискриминационно преследване“, реализирано в „Предаването на Карбовски“, излъчвано по ТВ 7, но Върховният касационен съд се произнася, че поведението на водещия е било защитено от правото му на свобода на изразяването.

• „Дефлорация“ – стихосбирка (1994)
• „Едно“ – дайджест (1998)
• „Обществен eXperiment“ – нова журналистика (2003)
  • „Обществен eXperiment“, второ издание (2013)
• „Недялко яде лайна в НДК“ – стихосбирка (2004)
• „Пътеписите“ (2005)
• „Проект Троица“ (2007) – книга, която събира бележки върху салфетки, мобилни телефони, стени и т.н., написани от поетите в литературната група „Литература диктатура“.
• „Антология на живите“ – сборник стихове (2008)
• „Технология на екстаза“ – стихосбирка (2009)
• „Черните пътища на Европа“ – пътеписи (2009)
• „Българският Апокалипсис. Ловът на педофила“ – журналистическо разследване (2009)
• „Лили Иванова. Истината“ – редактор, биография
• „Нещата“ – сборник есета (2011)
• „Сърцето ми като граната“ – стихосбирка (2012)

 

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мартин Карбовски.

• Официален уебсайт на Мартин Карбовски
• Статии на Мартин Карбовски в Lentata.com
• Статии на Мартин Карбовски във в-к „Стандарт“
• Профил на Мартин Карбовски в Google+
• Предаването „Карбовски: Втори план“ на сайта на телевизия bTV
• Мартин Карбовски във   Facebook