Константин Бодин

Той е потомък на Комитопулите, внук на Теодора Косара и Иван Владимир, което му дава основание при второто голямо българско въстание срещу византийското владичество да се обяви в 1072 г. за цар на българите. В българската историография е известен и като Константин Бодин-Петър. Констатин Бодин се самоназовава Петър , за да демонстрира приемственост с Петър I Български и допълнително да подсили своята легитимност.

Константин Бодин Константин Бодин Војислављевић
Роден	XI век
Починал	1108 г.
Семейство
Род	Войславлевичи
Баща	Михайло Войславлевич
Константин Бодин в Общомедия

Въстанието е подготвено от първенците на Скопие начело с кавханския потомък Георги Войтех. Константин Бодин и войските му са поканени като наследници на Самуил от въстаниците. Бодин тръгва заедно с войводата Петрила, което кара някои изследователи да се съмняват, че той не е бил напълно независим владетел. Войводата Петрила се спуска надолу към Костур. Според добавката на Михаил Деволски българите първо овладели Охрид (той все още не бил укрепен, след като Василий II разрушил неговите укрепления) и след него Девол. През това време Бодин тръгва в настъпление към Ниш и го превзема, разполагайки се в него „като цар“. Атаката на Петрила е разбита пред крепостта Костур, скоро след това Георги Войтех предава Скопие на ромеите. Бодин бърза да се върне от север, за да си върне престолнината (Скопие). Съществуват версии, че Войтех се е разкаял за действията си и предлага, на Бодин, да му предаде ключовете за Скопие, преди да са дошли ромеите, но Михаил Саронит узнава за сделката, и успява да изненада Бодин с голяма войска. В последвалата битка Констатин Бодин е пленен в сражението от византийците. Константин Бодин е пратен в Константинопол и окован е затворен в манастира „Св. св. Сергий и Вакх“, а малко по-късно бил отведен в Антиохия. Георги Войтех е измъчван по пътя за византийската столица, не издържал на болките и починал, преди да стигне до Константинопол.

След смъртта на баща си Михаил Войслав през 1081 г., Бодин наследява зетския престол с първата сръбска кралска титла в префектура Илирик – на кралство Зета, като управлява поне до 1101 г. Династичните му претенции от Фортуна, повече не го свързват с България, но начело на Византия са вече Комнините, а императрица е Ирина Дукина от Аароновия клон на Комитопулите.

Констанин Бодин, противно на политиката на баща си, се стреми да направи Дубровнишката архиепископия част от кралство Дукля. Наследен е 1101 – 1102 г. от брат си Доброслав II († сл. 1103).

Константин Бодин се жени за Жаквинта, дъщеря на норманския губернатор на Бари. Те имат децата:

• Михайло II, титулар крал на Дукля ок. 1101 – 1102
• Георги/Дорде Бодинович, титулар крал на Дукля ок. 1118 и 1125 – 1127
• Аркарик (Арцисиус), ноември 1114
• Томас

На Константин Бодин е наречена улица в квартал „Надежда I“ в София ().