Желю Желев: български философ и политик

Желю Желев
български философ и политик
Роден	Желю Митев Желев 3 март 1935 г. Веселиново, Царство България
Починал	30 януари 2015 г. (79 г.) София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Религия	православие
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Политика
Професия	философ
Партия	Българска комунистическа партия (1960 г. – 1965 г.) Съюз на демократичните сили (1989 г. – 1990 г.)
Народен представител
VII ВНС
1-ви президент на Република България
1 август 1990 – 22 януари 1997
Семейство
Съпруга	Мария Желева
Подпис
Желю Желев в Общомедия

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Желю Желев.

Първи президент на Република България (22 януари 1992 – 22 януари 1997).

Произход и ранни години

 

Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Преславско, в семейството на Митю Желев Митев (14 ноември 1911 – 18 март 2005) и Йорданка Николова Митова. Има 3-ма братя: Йордан, Христо и Стоян.

Завършва средно образование във 2^-ра мъжка гимназия в Шумен, а след това „Философия“ в Софийския държавен университет през 1958 г. Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 г. е приет за член на БКП.

Научна дейност

В периода 1961 – 1964 г., след издържан конкурс, е редовен аспирант във философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм“ на Софийския държавен университет. Защитава дисертации за научните степени – кандидат на науките (1974) и доктор на науките (1988).

През 1975 г. започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секцията „Култура и личност“ в същия институт. Като философ работи в областта на онтологията.

Политическа дейност

Дисидентство

В подготвения дисертационен труд от 1965 г. „Определението на материята и съвременното естествознание“ и в някои предадени за печат научни статии критикува марксистко-ленинистката теория, като се обявява за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения“. Отпечатва дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил и я разпространява в средите на научната и художествена интелигенция по системата „самиздат“.

За тази дейност през 1965 г. е изключен от БКП като антимарксист и антиматериалист, който няма нищо общо с идеологията на Партията. По-късно е уволнен от университета, а дисертацията не е допусната до защита. Отнето му е софийското жителство и той се установява в селото на съпругата си Грозден, Бургаско до 1972 г., когато семейството се връща в София.

„Тоталитарната държава“ и „Фашизмът“

В с. Грозден през 1967 г. д-р Желев написва книгата „Тоталитарната държава“, публикувана 15 години по-късно, в края на март 1982 г., от издателство „Народна младеж“. Книгата излиза със заглавие „Фашизмът“ и тираж 10 000 екземпляра. Престоява на пазара месец и дори е планирана за реклама на Панаира на книгата, но бива свалена от щандовете, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. По-късно тя е забранена неофициално, като с писмо на Комитета за култура от август е иззета и от обществените библиотеки и конфискувана. Редакторите и рецензентите са наказани. Но все пак са били продадени вече около 6 хиляди екземпляра. Преведена е на 10 езика.

Книгата „Фашизмът“ анализира тоталитарните режими на нацистка Германия, фашистка Италия и Испания по времето на Франко. Описва основните принципи на поведение на фашистките режими и без пряко да критикува комунистическите правителства, представя очевидните сходни характеристики и използвани методи при двата режима. Книгата превръща Желю Желев в дисидент, а иззетите от органите официално излезли от печат копия на книгата са унищожени. Въпреки това книгата се разпространява широко в страната по неофициални канали и получава широк резонанс.

Клуб за подкрепа на гласността и преустройството

Желю Желев инициира създаването на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, учреден на 3 ноември 1988 г. в 65^-а аудитория на Софийския университет. Клубът приема редица декларации, вкл. против провеждания от БКП Възродителен процес и членовете му стават обект на различни форми на преследване. Самият Желев е арестуван на 5 май 1989 г.

Заедно с други интелектуалци на 19 януари 1989 г. Желев участва в Закуската с Митеран във френското посолство в София.

След свалянето от власт на Тодор Живков, заедно с другите „неформални организации“ Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България става инициатор и провежда първия опозиционен митинг на пл. „Св. Александър Невски“ на 18 ноември 1989 г. Сред ораторите е и д-р Ж. Желев.

 

Съюз на демократичните сили

Д-р Желев е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили. СДС е създаден като фондация и така е вписан в регистъра на Софийския градски съд. Желев ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса (3 януари 1990 – 14 май 1990), на която се договарят основните параметри на политическия преход и се взима решение за провеждане на многопартийни избори и свикване на VII велико народно събрание, което да изработи новата Конституция на Република България. През февруари 1990 г. е създадена Федерацията на клубовете за демокрация с председател Петко Симеонов и Оперативно бюро в състав: Желю Желев, Ивайло Трифонов, Николай Матов, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Блага Димитрова.

Депутат, президент (председател)

Избран е за народен представител в VII велико народно събрание. През август 1990 г., след оставката на Петър Младенов, е избран от VII ВНС за президент (председател) на Републиката. Негов вицепрезидент (заместник-председател) е Атанас Семерджиев.

Желев заема тази длъжност до избирането му и заемането на длъжността президент на Република България, от януари 1992 г.

Президентски избори, президент

На президентските избори, проведени през януари 1992 г., Желев е избран (с 44,66% от гласовете на първия тур и с 52,85 % на балотажа) за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.

През лятото на 1992 г. дава пресконференция, запомнена под името „Боянските ливади“ заради нейното място на провеждане (на поляна в президентската резиденция „Бояна“), на която критикува остро правителството на Филип Димитров, след което отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г., на които Желю Желев губи от Петър Стоянов.

По време на августовския пуч в СССР през 1991 г. Желю Желев е единственият държавен глава, който успява да позвъни на Борис Елцин, за да изкаже подкрепата си.

През януари 1992 г. подкрепя решението на правителството на Филип Димитров да признае обявената независимост на Македония, както и на Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. Решението е обявено на 15 януари, с което България става първата държава, която признава Република Македония. През август същата година, по време на посещение на руския президент Борис Елцин в България, Желев му въздейства и това, заедно с получената подкрепа от Сюлейман Демирел, изиграва ключова роля за признаването на Македония и от страна на Русия.

Либерална алтернатива

Желев не желае да е редови член на СДС след края на президентството си. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява със създадената от него партия Либерална алтернатива, с която спечелва 0,32% от гласовете. Оттогава не взима активно участие в българската политика. През януари 1997 г. основава фондация „Д-р Желю Желев“. Тя събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България.

Балкански политически клуб

Два мандата заема поста Председател на Балкански политически клуб, основан на 26 май 2001 г. по негова идея. В учредителното събрание под мотото „Да европеизираме Балканите“ тогава участват президентите Йон Илиеску, Сюлейман Демирел, Емил Константинеску, Киро Глигоров, както и политически лидери от Босна и Херцеговина, Гърция, Албания, Северна Македония, Турция.

През 2010 година на въпроса какво е постигнато през 20-годишния преход и какво не, Желев кратко отговаря:

Смърт

Желю Желев почива в град София на 30 януари 2015 г., на 79 години, малко повече от година след смъртта на съпругата му Мария Желева през декември 2013 г. Обявен е ден за национален траур. Опят е от патриарх Неофит в катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София и е погребан с военни почести. Тялото му е положено до гроба на по-малката му дъщеря Йорданка в Боянските гробища.

Желю Желев е женен за Мария Желева, с която има 2 дъщери (Станка и Йорданка) и син. Първото им дете – Митко, умира на 80-ия ден от рождението си от тежка вродена сърдечна недостатъчност. През 1993 г. по-малката му дъщеря Йорданка се самоубива.

Желю Желев е награден с Македонското държавно отличие Орден „8 септември“ заради признанието на независимостта на Северна Македония, моралната подкрепа за интеграцията на страната в НАТО и ЕС.

Носител на орден „Стара планина“ – I степен на Република България (7 март 2005).

Почетен доктор на Graceland College, Айова, САЩ (1993), University of Maine, САЩ (1993), Университета на Тел Авив (1993); Анкарския университет (1994), Сеулския университет (1995), Американския университет в България (1996), Славянския университет в Баку, Азърбайджан (2002); Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград (2004) и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (обявен на 8 декември 2005 г. за приноса му в развитието на философията и политическите науки и неговите заслуги за демократизирането на обществения живот и висшето образование в България; академично слово на тема: „Политиката и политиците“).

Носител е и на наградата „Катерина Медичи“, присъдена му от Международната академия „Медичи“ (1991), на международната награда с медал „За заслуги към Европа“ (1993) и на наградата „Преход“, разделена с Ицхак Рабин и връчена в Кран-Монтана (1996).

 

• На 31 май 2016 г. на него е наименуван връх Желю Желев в Антарктика.
• На 7 ноември 2017 г. в родното му село е открита паметна плоча. Церемонията събира пред родната къща на Желев президента Румен Радев и неговите предшественици Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев.
• От 2021 г. площадът в пространството между Партийния дом, улица „Московска“, Националната художествена галерия и площад „Княз Александър I“ в София се казва „Доктор Желю Желев“.

• „Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция“ (1976)
• „Модалните категории“ (1978)
• „Физическата култура и спорта в урбанизираното общество“ (1979)
• „Фашизмът“. София: Народна младеж, 1982
  • „Фашизмът“. София: БЗНС, 1990, 365 с.
  • „Тоталитарните близнаци“, юбилейно издание по повод на 30-годишнината от първата публикация на „Фашизмът“ (2012)
• „Желю Желев. Биографични бележки“. София: Централен избирателен клуб, 1991, 46 с.
• „Човекът и неговите личности“. София: Цанко Церковски, 1991, 255 с.
• „Релационна теория за личността“. София: Цанко Церковски, 1993, 327 с.
• „Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта“. София: Литературен форум, 1995, 274 с.
• „Новата външна политика на България и НАТО“ (1995)
• „Реалното физическо пространство“ (1996)
• „Обръщения на президента към народа и парламента“ (1996)
• „В голямата политика“. София: Труд, 1998, 336 с.
• „Политически речи. 1962 – 2002 г.“. София: Фондация „Д-р Желю Желев“, 2003, 449 с.
• „Интервюта, януари 1989 г. – септември 2000 г.“ (2004)
• „Въпреки всичко. Моята политическа биография“. София: Колибри, 2005, 640 с.
  • „Въпреки всичко. Моята политическа биография“. 2 доп. изд. София: Колибри, 2010, 662 с.

• Архив на Желю Желев