Чарлс Рени Макинтош: шотландски архитект, дизайнер и художник

Макинтош се ражда в Глазгоу на 7 юни 1868 година. На 15-годишна възраст става чирак при архитекта Джон Хъчинсън, където остава до 1889 г. През това време става чертожник във фирмата „Хъниман и Кепи“ с перспективата да стане съдружник през 1901 г. Паралелно посещава уроци по рисуване в Училището по изкуствата в Глазгоу. На тези курсове се запознава с Маргарет Макдоналд (която по-късно му става съпруга), сестра ѝ Франсис Макдоналд и Хърбърт Макнеър, който също като Макинтош работи за „Хъниман и Кепи“. Те се сприятеляват и развиват заедно своето разбиране за изкуството. Групата, станала известна като „Четиримата“, организира редица изложби в Глазгоу, Лондон и Виена. Сходният стил на художниците, станал известен под името „Стил Глазгоу“, става известен в Европа и успява да окаже влияние върху Виенския сецесион около 1900 г.

Макинтош постъпва в една архитектурна фирма през 1889 г. и разработва свой собствен стил с характерна черта – контрастът между издължените линии, правите ъгли и декоративните мотиви с фини извивки, вдъхновени от цветя – например мотивът за розата. С това се различава чувствително от традиционната шотландска архитектура. Проектът, който му създава международна репутация, е Училището по изкуствата в Глазгоу (1896–1909), считано за първия образец на стила Ар Нуво във Великобритания.

 

Умира на 10 декември 1928 година в Лондон на 60-годишна възраст.

Освен като архитект, Макинтош работи и в областта на интериорния дизайн, мебелиерството, текстила и металопластиката. Много от творбите му са работени съвместно с жена му, чийто плавен, флорален маниер обогатява неговия по-формален, праволинеен стил. Работите на Макинтош, подобно тези на съвременника му Франк Лойд Райт, освен самия архитектурен проект на сградите включват множество спецификации за детайлите, декорацията и обзавеждането. Творбите му са важна част от изложбата на Виенския сецесион през 1900 г.

По-късно, разочарован от архитектурата, Макинтош работи предимно като живописец с акварел. Той рисува множество пейзажи и натюрморти с цветя (често в сътрудничество с Маргарет, с чийто стил постепенно се сближил и стилът на Макинтош) в селцето Уолбърсуик, Съфолк (където двамата се местят да живеят през 1914 г.).

Към 1923 г. Макинтош окончателно скъсва с архитектурата и дизайна и двамата с Маргарет заминават за Южна Франция, където той рисува предимно акварели. Интересът му е насочен преди всичко към взаимната връзка между естествения природен пейзаж и променения от човека. Много от картините му изобразяват Порт Вендрес, пристанище близо до границата с Испания.

•  
  Декоративен мотив
•  
  Имението „Хил Хаус“, Хелънсбърг
•  
  Сградата на вестник Herald в Глазгоу
•  
  Задната фасада на Училището по изкуства в Глазгоу
•  
  „Фортът“, 1925 – 1926
•  
  Ръчхилската църковна зала на Свободната шотландска църква, Глазгоу
•  
  Входът на църковната зала на Свободната шотландска църква, Глазгоу
•  
  Ръчхилската църковна зала на Свободната шотландска църква, Глазгоу

 

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Чарлс Макинтош.

• ((en)) Асоциация „Макинтош“, Глазгоу, Шотландия
• ((en)) Макинтош онлайн Архив на оригинала от 2006-10-04 в Wayback Machine. – онлайн каталог с над 1000 снимки и търсачка
• ((en)) Неосъществените проекти на Макинтош Архив на оригинала от 2005-08-30 в Wayback Machine.
• ((en)) Чарлс Рени Макинтош – сгради в Глазгоу Архив на оригинала от 2006-11-26 в Wayback Machine.
• ((en)) Фестивалът „Макинтош“, Глазгоу, 2006 Архив на оригинала от 2006-06-13 в Wayback Machine.