Цари Мали Град: късноантична римска крепост

Разположена е на хълма Св. Спас в планината Верила, над село Белчин. Археологически проучена в периода 2007 – 2010 година.

Цари Мали град
Портата с двете фланкиращи кули
Местоположение
Цари Мали град Местоположение на Цари Мали град на картата на Софийска област Координати: 42°21′13.89″ с. ш. 23°22′54.87″ и. д. / 42.353861° с. ш. 23.381911° и. д. 42.353861, 23.381911
Страна	България
Област	Софийска област
Село	Белчин
Археология
Вид	крепост, укрепено селище
Период	IV – VI век
Епоха	античност
Цари Мали град в Общомедия

Тракийско светилище

Най-ранни следи от човешка дейност на хълма Св. Спас се датират към ранножелязната епоха (VIII – VI век пр. Хр.). Открити са множество ями с култов характер, което показва, че мястото е използвано от местното тракийско население като светилище.

Римска крепост и укрепено селище

След завладяването на областта от римляните, хълмът продължава на функционира като свято място. През III век е обграден със стена, изградена от дървени колове, плет и глина. В средата на IV век е опожарена.

Изграждането на каменна крепостна стена се датира към края на 60-те години на IV век, като заградената площ е около 1 хектар. В това време Римската империя се управлява от император Валент (364 – 378). При управлението на император Юстиниан I Велики (527 – 565) укреплението е реконстрирано, а при неговия наследник Юстин I (565 – 574) на северната стена е изградена порта с две правоъгълни фланкиращи отбранителни кули. Археологическите проучвания показват, че Цари Мали град престава да изпълнява отбранителни функции след 578 година.

 

Фортификация

Археологическите проучвания на хълма Св. Спас започват през месец август 2007 година и са ръководени от археолога Веселин Хаджиангелов. Разкопките са финансирани от Фондация Възраждане на Белчин. Обектът е разположен на равна тераса, непосредствено под върха на хълма. Разкопките продължават до 2010 година, като учените успяват до установят пет фази на обитаване. Добре е проучена фортификацията, с нейните кули, крепостни стени и порта, както и сгради долепени до крепостната стена. При сондиране във вътрешността терена се установяват културни пластове от селищен живот. От падналата фасадна стена (със запазена височина над 8 метра) на североизточната кула се разбира, какъв е бил типът градеж. Строителството е изпълнено с техниката „opus mixtum“, от четири пояса триредови тухлени ивици, разделящи каменна зидария с височина около 1,30 м. На северната стена на крепостта е разположена единствената порта, оформена като отвор с широчина 3 метра. Тя е отбранявана от две фланкиращи правоъгълни кули (северозападна и североизточна).

Християнски комплекс

Непосредствено пред северната стена с портата на крепостта са разкрити останките на три последователно изграждани християнски храма. Първият християнски храм е изграден в края IV век, върху останките на езическо светилище с предполагаема квадратна форма. Вторият храм е от VI век и представлява базилика, в чието източно помещение е разположен баптистерий. През XV век върху руините на базиликата е изградена еднокарабна, полувкопана църква, като градежът е от камъни споени с кал. До средата на XX век на това място съществува оброк посветен на Възнесение Христово (Спасовден).

Културно-историческият комплекс „Цари Мали град“ е открит официално на 18 юли 2013 година. Той включва късноантична крепост, църковен ансамбъл и зони за отдих и спорт на хълма Св. Спас. Консервирани и реставрирани са южната, северната и източната крепостна стена. Реконструирани са кула №5 (на южната стена), и двете кули на северната стена, фланкиращи портата. Църковният ансамбъл е консервиран и реставриран, като църквата от XV век е реконструирана.

В реконструираните до покрив две кули на северната стена са поместени музейните експозиции – „Праистория“, „Бит и поминък през късната античност“, „Керамика“, „Нумизматика“ и „Военен живот“.

До обекта са изградени две туристически пътеки, които тръгват от село Белчин, както и релсово пасажерно транспорно съоръжение с въжено задвижване.