Студио Гибли

Студио Гибли スタジオジブリ
Тип	кабушики гайша
Основаване	15 юни 1985 г.
Основател	Хаяо Миядзаки, Исао Такахата, Тошио Судзуки, Ясуйоши Токума
Седалище	Япония
Служители	280
Собственик	Nippon TV
Уебсайт	www.ghibli.jp
Студио Гибли в Общомедия

Първоначално е собственост на един от най-големите издатели в развлекателната индустрия – Tokuma Shoten. Логото на Гибли е образът на Тоторо от филма Моят съсед Тоторо на Хаяо Миадзаки. Няколко от продукциите на студио Гибли са носители на наградата Animage Anime Grand Prix, сред които Лапута: Замъкът в небето през 1986 г., Моят съсед Тоторо през 1988 г. и Доставките на Кики през 1989 г. През 2002 г. една от последните продукции на Миадзаки - Отнесена от духовете печели Оскар за най-добър анимационен филм.

Студио Гибли е основано през 1985 г. от прочутия режисьор Хаяо Миадзаки и дългогодишния му съдружник Исао Такахата. Един от най-известните филми, произведен от Гибли, който не е режисиран от Миадзаки, а от Такахата, е Гробът на светулките. Лентата проследява живота на две сирачета в края на Втората световна война в Япония.

През годините между Гибли и списание Animage се осъществява близко партньорство. Изданието регулярно публикува материали, свързани с филмите и режисьорите на Гибли в специална рубрика, озаглавена Ghibli Notes. Откъси от продукции на Гибли често стават корици на списанието.

Студио Гибли е известно и със строгата си политика относно промяната на оригиналните заглавия на филмите – собственост на компанията, когато се разпространяват в чужбина. Забраната на Гибли да бъдат променяни заглавията на техните филми идва след като лентата на Миадзаки Наусика: От долината на вятъра е излъчена в САЩ под заглавие „Воини на вятъра“. Освен това, продукцията е орязана и „американизирана“, претърпяла е смислова редакция, а сценарият е пренаписан.

Политиката на Гибли "no cuts" е официализирана, когато съсобственикът на Miramax Харви Уайнстийн предлага да редактира Принцеса Мононоке, за да направи филма по-комерсиален за американския пазар. В отговор от студио Гибли му изпращат автентичен самурайски меч (katana) и само 2 думи: "no cuts".

• „Наусика: От долината на вятъра“ (風の谷の北東, 1984)
• „Лапута: Замъкът в небето“ (天空の城ラピュタ, 1986)
• „Гробът на светулките“ (火垂るの墓, 1988)
• „Моят съсед Тоторо“ (となりのトトロ, 1988)
• „Доставките на Кики“ (魔女の宅急便, 1989)
• „Едва вчера“ (おもひでぽろぽろ, 1991)
• „Порко Росо“ (紅の豚, 1992)
• „Океански вълни“ (海がきこえる, 1993)
• „Пом Поко“ (平成狸合戦ぽんぽこ, 1994)
• „Шепотът на сърцето“ (耳をすませば, 1995)
• „Принцеса Мононоке“ (もののけ姫, 1997)
• „Моите съседи Ямада“ (ホーホケキョとなりの山田くん, 1999)
• „Отнесена от духовете“ (千と千尋の神隠し, 2001)
• „Завръщането на котката“ (猫の恩返し, 2002)
• „Подвижният замък на Хоул“ (ハウルの動く城, 2004)
• „Приказки от Землемория“ (ゲド戦記, 2006)
• „Поньо от скалата край морето“ (崖の上のポニョ, 2008)
• „Ариети“ (借りぐらしのアリエッティ, 2010)
• „На хълма с маковете“ (コクリコ坂から, 2011)
• „Вятърът се надига“ (風立ちぬ, 2013)
• „Приказка за принцеса Кагуя“ (かぐや姫の物語, 2013)
• „Спомени за Марни“ (思い出のマーニー, 2014)
• „Червената костенурка“ (La Tortue rouge, 2016)
• „Ая и Вещицата“ (アーヤと魔女, 2020)
• „Момчето и чаплата“ (君たちはどう生きるか, 2023)

•   В Общомедия има медийни файлове относно Студио Гибли
• スタジオジブリ STUDIO GHIBLI – официален сайт (на японски)