Стефан Панаретов: български дипломат

Стефан Панаретов
български учен, дипломат и политик
Роден	Стефан Панаретов Хаджиилиев 4 октомври 1853 г. Сливен, Османска империя
Починал	19 октомври 1931 г. (78 г.) Вашингтон, САЩ
Учил в	Робърт колеж
Семейство
Съпруга	Lydia Anne Gile Panaretoff
Деца	Кирил Стефанов Панаретов
Стефан Панаретов в Общомедия

Възпитаник и дългогодишен преподавател по български език в Робърт колеж, американско училище в Цариград, и женен за американка, той става първият български посланик в Съединените щати и остава на поста почти 11 години.

Стефан Панаретов е роден е на 4 октомври 1853 г. в Сливен в семейството на свещеник. През 1867 година започва обучението си в Робърт колеж в Цариград и го завършва в 1871 година, след което остава да преподава в него български език (1871 – 1914 г.). През 1877 година получава и магистърска степен от Робърт колеж.

След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) е изпратен от екзарх Антим I и ректора на колежа Уошбърн в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от османците. Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор (1878 г.), като изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос.

На 10 декември 1914 г. Стефан Панаретов е първият български пълномощен министър в САЩ (1914 – 1925 г., с кратко прекъсване), като българската легация във Вашингтон е открита на 16 януари 1915 г.

През Първата световна война синът му Кирил загива на фронта като офицер, взводен командир в 6-и пехотен полк.

Включен е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойският мирен договор (1919 г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.

От 1925 г. е постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет. Автор е на статии и дописки в българския и чуждестранния печат – във вестниците „Македония“, „Напредък“, „Мир“, „Дейли Нюз“ и др., както и на различни изследвания. Подготвя англо-български речник, върху който работи повече от 40 години.

Умира на 19 октомври 1931 година във Вашингтон. Заедно със съпругата си Лидия Гaйл (1869-1931), оставя цялото си състояние, възлизащо на около 5 милиона лева, за подпомагането на българското просветно и културно развитие. Дарява на Българската академия на науките всичките си пари и ценни книжа, вложени в банкови институции в България. Предвижда и средства за стипендии на студенти по българска филология в СУ, за стипендии за ученици от софийски гимназии, изпращане на бедни ученици на летни ученичес­ки колонии, за подпомагане на бедни учители, за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и др.

• Panaretoff, Stephen. Near Eastern Affairs and Conditions. 1. New York, Macmillan, 1922. Посетен на 7 юни 2016.
• Bulgaria and Her Neighbors: An Historic Presentation of the Background of the Balkan Problem, One of the Basic Issues of the World-War. 1. New York, Mail and Express Job Print, 1917. Посетен на 7 юни 2016.

• Професор Стефан Панаретов (1853 – 1931), Откъси от дневника на Стефан Панаретов 10 юни – 28 ноември 1919 година // Венелин Ганев. Дневник (1919 г.) Ньойският мирен договор. София, ИК Синева, 2005. ISBN 954-9983-45-8. с. 149 – 163.
• Аврамова, Румяна; Василева, Весела; Давчева, Даниела; Даскалова, Красимира; Димитрова, Дочка; Еленкова, Ваня: Куюмджиева, Миглена. Българската възрожденска интелигенция, Енциклопедия. София, Държавно издателство "Д-р Петър Берон", 1988. с. 496.
• От и за Стефен Панаретов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Личен фонд на Стефан Панаретов // Научен архив на Българска академия на науките. Посетен на 7 март 2024.