Стефанос Драгумис

 

Стефанос Драгумис е роден през 1842 година в Атина, в семейството на гръцкия политик Николаос Драгумис. Произхожда от видния гръцки род Драгумис от село Богатско (Вогацико), Костурско. Стефанос Драгумис следва право в Париж и от 1861 до 1875 година работи като съдия в Навплио, Корфу и Ермуполи, а от 1875 година като главен секретар на Министерството на правосъдието.

В 1878 година оглавява Македонския комитет, организирал Гръцките въстания в Македония. Драгумис е основният двигател на комитета и прави сам две обиколки по македонското крайбрежие.

През 1879 година се присъединява към партията на Харилаос Трикупис. Избиран е два пъти за депутат – 1886 – 1890 и 1892 – 1893 година. Между 1886 и 1889 и 1892 и 1893, по време на управлението на Тикупис, е министър на правосъдието и на вътрешните работи. След смъртта на Трикупис става независим.

Стефан Драгумис е един от основните организатори на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век заедно със сина си Йон Драгумис и зет си Павлос Мелас. Съосновател е на Гръцкия македонски комитет в Атина. Пише трактати и по Критския въпрос.

Между 1906 и 1908 година заедно с Димитриос Гунарис, Петрос Протопападакис, Андреас Панайотопулос, Апостолос Александрис и Емануил Репулис участва в така наречената Група на японците. След преврата в Гуди на гръцката военна лига Стефанос Драгумис формира правителство между януари-октомври 1910 година, като организира новите избори за Парламент на Гърция, спечелени от противника му Елевтериос Венизелос.

В края на 1912 година е назначен за генерал-губернатор на Крит, а през 1913 година е генерал-губернатор на Македония. Между 1915 и 1917 година, по време на гръцката Национална схизма, е в антивенизелисткия политически лагер и заема поста финансов министър в правителството на Александрос Займис и Стефанос Скулудис. В годините до смъртта си е независим депутат. Умира на 17 септември 1923 година в Атина.

 

 

Автор е на редица политически, литературни, етноложки, исторически и археологически проучвания, публикувани в гръцки и чуждестранни списания. Най-важни сред тях са:

• Η χρυσελεφάντινη Αθηνά (1880),
• Μεγαρίς (1892),
• Οι εν Μυκήναις Θησαυροί (1894),
• Σταυρωθήτω (1897),
• Μακεδονική κρίσις (1903 и 1907),
• Η οριστική συνθήκη Ελλάδος και Τουρκίας 1897 (1909),
• Χρονικών Μορέως: Ιστορικά και τοπωνυμικά (1912-15 и 1921),
• Η μετά τη νίκην Ελλάς (1914),
• Μεταξύ παραμονών της βαλκανικής ειρήνης (1916).