Старозагорско Въстание

Избухването на въстанието в Босна и Херцеговина и изострянето на Източния въпрос спомагат да се пристъпи към революционна обстановка и в българските земи. На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен.

 

Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от башибозушка потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба башибозуците подпалват плевнята. Георги решава да се предаде и е застрелян от брат си, а Михаил излиза да се бие и е застрелян.

Въстанието е много масово в селата около Стара Загора. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на с. Елхово. Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието. Стою Филипов на свой ред успява да повдигне на оръжие около 200 души в Чирпанските село, Кара Терзлий но след като към тях не се присъденил никой четата била разпусната.

Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за по-мащабна освободителна акция – Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. През 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.

След въстанието следват мащабни наказателни мерки от страна на османските власти. Около 600 души са арестувани (сред които и част от организаторите на въстанието) и наказани, включително със смърт. Само малка част от въстаниците емигрират.

39-тимата участници във въстанието са изброени на Паметника на участниците в Старозагорското въстание.

На Старозагорското въстание е наречена улица в кварталите „Надежда I“ и „Надежда II“ в София ().

• Илков, Д. „Принос към историята на град Стара Загора“, Пловдив, 1908 (pdf)

http://www.bg-popfolk.com/Pesni%20ot%20rayona/Istoriya%20na%20selo%20Samuilovo%20oblast%20Stara%20Zagora.pdf, с. 26