Ставропигия

Съществува следният обичай: „При основаването на манастир в основата му се забива кръст. Когато кръстът не е забит от епархийския епископ, а от патриарха, тези манастири се наричат ставропигиални – те имат самостойно управление.“

Според чл. 162 от Устава на Българската православна църква:

1. Манастирите се делят на ставропигиални и епархийски. Ставропигиалните са подчинени на Светия синод, а епархийските — на местния епархийски митрополит.
2. Ставропигиални манастири се основават или провъзгласяват по решение на Св. Синод (само в пълен състав), а епархийски се основават с благословението на епархийския архиерей и одобрението на Светия синод само ако са осигурени средства за издръжката им. Ставропигиалните храмове и манастири са под пряката административна и духовна опека на Светия синод на БПЦ (към тях спадат и храмовете при двете духовни училища на БПЦ — Софийската и Пловдивската духовна семинария).
3. Ставропигиални манастири са Рилският, Бачковският и Троянският.

Само Светият синод (в пълен състав):

• има право да открива, провъзгласява и закрива ставропигиални манастири;
  
• може да приема бюджетите на ставропигиалните манастири, Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Свети Александър Невски“ и духовните училища;]
  

При провъзгласяването на един манастир за ставропигиален игуменът му си сменя статута — от архимандрит става епископ.

На територията на България ставропигиалните манастири са три:

• Бачковският манастир „Успение Богородично“ — този ставропигиален статут се дължи на ромейския сановник Григорий Бакуриани, още от основаването на манастира през 1083 г.
• Рилският манастир „Свети Иван Рилски“.
• Троянският манастир „Успение Богородично“ — статутът му на ставропигиален манастир, подчинен на Цариградската патриаршия, е обявен на 4 декември 1830 г. с грамота, подписана от патриарх Константий I Константинополски и от всички митрополити.

Ставропигиален храм е и патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. Този статут храмът получава след дълги дебати през 1924 г. От самото си основаване Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“ също има статут на ставропигия.

В Света гора има 20 ставропигиални манастира, сред които е и българският Зографски манастир.

В Северна Македония ставропигиален е манастирът „Свети Йоан Богослов“ на Охридската православна архиепископия в Нижеполе, Битолско.

Ставропигиални манастири под управлението на Македонската православна църква:

• Лесновският манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в село Лесново;
• Калищкият манастир „Успение на Пресвета Богородица“ в стружкото село Калища.;

• През 50-те години на XX век ставропигии са били още Поморийският и Преображенският манастир.
• Според някои източници ставропигиален към 1936 г. е бил и Куриловският манастир „Свети Иван Рилски“.
• При основаването си през 1345 г. Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка“ също е бил ставропигиален.
• През периода, в който Богословският факултет при Софийския университет „Свети Климент Oхридски“ е отделен от Алма матер, съществувалата на негово място Духовна академия също е имала ставропигиален статут.