Синофил

Терминът се използва също и за обозначение на запознатите с китайската история и култура (например учени и студенти), китайско-говорещи, прокитайско настроени политици и хора, за които се смята, че имат повишен интерес в изброените области.

Понякога терминът се използва за обозначение на хора, които имат сексуални предпочитания към партньори от китайски или азиатски произход – ейжънфил. Може да се използва за мъже и жени, но обикновено с него се обозначават мъже (особено от европеидната раса), а понякога и като синоним за хора, проявяващи азиатски фетишизъм. Терминът не е задължително обиден, но понякога се използва като обида (например когато се намеква за азиатски фетишизъм).

Някои традиционни области, които представляват интерес за синофилите са:

• Китайски език (обикновено мандарин или кантонски)
• Бойни изкуства, например разновидностите на кунг-фу
• Китайска калиграфия и изкуство
• Китайски хороскопи
• Древното изкуство фън шуей - Даоизъм
• Дзен Будизъм
• Традизионните китайски носии анфу и съвременните китайски облекла ципао
• Традиционни китайски ресторанти (или китайски ресторанти по принцип, включително и тези на запад)

• Готфрид Лайбниц, който се възхищавал от Конфуций и И Чинг.
• Пърл С. Бък, автор на много романи за Китай.
• Кевин Ръд, министър-председател на Австралия, завършил китайски език и история и владеещ отлично мандарин. Също така е приел и китайско име.
• Джоузеф Нийдам, британски биохимик, известен с произведенията си за китайската наука.
• Матю Панкхърст, английски учен, прочул се с изследванията си върху китайския език, култура и китайските жени.
• Ансън Бърлингам, бивш американски конгресмен, който бил назначен за посланик на САЩ в Китай през 1861 г.
• Марко Поло, италиански търговец и пътешественик, който изключително много популяризира Китай в Европа. Посетил Китай по времето на династия Юен и управлението на Кубилай хан.

Ейжънфил

• Всичко за Китай от Яна Шишкова и приятели на Китай