Светиниколска планина е планина в северозападна България, област Видин и Източна Сърбия, най-западен дял на Стара планина.
Светиниколска планина | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България Област Видин |
Част от | Стара планина |
Най-висок връх | Хайдушки камък |
Надм. височина | 1720,8 m |
Подробна карта | |
Светиниколска се издига в най-западната част на Стара планина и е разположена в България и Сърбия, като по билото ѝ от юг-югоизток на север-северозапад преминава държавната граница между двете страни, между пограничните пирамиди от № 341 (Светиниколски проход, 1386 м) до № 367 (Белоградчишки проход, 570 м). Тези два прохода я отделят съответно от Чипровска планина на югоизток и планината Бабин нос (част от Западния Предбалкан) на северозапад. На североизток чрез продълговатото синклинално понижение между селата Салаш и Чупрене се свързва с планинския рид Ведерник (част от Западния Предбалкан). На запад и югозапад в Република Сърбия склоновете ѝ постепенно се понижават и достигат долините на реките Бели Тимок и дясната я съставяща Търговишки Тимок.
Дължината ѝ от север-северозапад на юг-югоизток е около 25 км, а ширината – 20 км, като по-голямата част от планината се намира на сръбска територия Най-високата точка е връх Хайдушки камък (1720,8 м), разположен в най-югоизточната ѝ част. Североизточният ѝ склон, който е на българска територия е разчленен от Салашка река (десен приток на Арчар, Стакевска река (ляв приток на Лом) и Чупренска река (десен приток на Стакевска река) и техните притоци, а югозападният ѝ – в Сърбия – от десните притоци на Търговишки Тимок и Бели Тимок.
Име | Кота (m) | Държава |
---|---|---|
Хайдушки камък | 1720,8 | България |
Орлов камък | 1695,6 | Сърбия |
Кота | 1580,5 | България |
Три уши | 1566,9 | България |
Жребче | 1373,1 | България |
Кота | 1349,2 | България |
Ветрен | 1314,2 | България |
Кота | 1294 | Сърбия |
Берчина чука | 1230,5 | България |
Чука | 1203 | Сърбия |
Планината е образувана върху западната част на Берковската антиклинала и е изградена от гранити и палеозойски кристалинни скали. На тази база в района на село Стакевци има находища на антрацитни въглища.
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято.
Билото е покрито със смърчови гори, примесени на места с бял бор, бяла мура и бук, храстови и високопланински тревни формации. По североизточния ѝ склон, над 700 – 800 м н.в. са запазени плътни букови гори, а по-надолу те са примесени с габър и ясен. Подножието ѝ на българска и сръбска територия е обезлесено и частично е заето от обработваеми земи.
На българска територия по склоновете на планината са разположени селата Крачимир, Салаш, Стакевци и Чупрене, а на сръбска – Алдинац, Балинац, Градище, Равно буче, Радичевац, Репушница и Шарбановац.
По югоизточното ѝ подножие, от село Чупрене до Светиниколския проход, на протежение от 11,2 км преминава участък от Републикански път III-114 Лом – Ружинци – Светиниколския проход (Пътят нагоре от село Чупрене е без трайна настилка).
Хижи в Светиниколска планина няма.
This article uses material from the Wikipedia Български article Светиниколска планина, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.