Свен I

Предполага се, че Свен Твескег е роден около 960 г. Той е син на датския крал Харалд I Синезъби, скандинавски владетел, който пръв официално приема християнството през 60-те години на 10 век. Свен го наследява в края на 986 или началото на 987 г.

 

През следващите години Свен ръководи поредица от походи в Норвегия и Англия. През 1000 г., в съюз с шведския крал Олаф Скьотконунг и норвежкия граф Ерик от Ладе, разгромява в Сволдерската битка норвежкия крал Олаф I Трюгвасон и завладява по-голямата част от земите му.

След 1002 г., когато английският крал Етелред II организира масови кланета на датчани в Англия, Свен предприема наказателна експедиция, но през 1005 г. гладът го принуждава да се върне в Дания. Предполага се, че той подпомага и викингските походи в Англия през 1006 – 1007 и 1009 – 1012 г., вторият ръководен от Торкел Високи. През август 1013 г. Свен лично повежда мащабно нашествие в Англия, подчинява цялата страна и към края на годината влиза в Лондон като крал, а Етелред е принуден да бяга в Нормандия.

Няколко седмици след като става крал на Англия, на 3 февруари 1014 г., Свен I умира. Той е погребан в построената от него църква в Роскиле, Дания.

Свен се жени за Зигрид Надменната, от която има един син:

• Кнут Велики (ок. 995 – 1035)