Самцхе-Джавахети

Самцхе-Джавахети (на грузински: სამცხე-ჯავახეთი; на арменски: Սամցխե-Ջավախք) е един от 12-те региона на Грузия.

Площ 6413 km² (7-о място по големина в Грузия, 9,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 155 900 души (9-о място по брой на населението в Грузия, 3,92% от нейното население). Административен център град Ахалцихе. Разстояние от Тбилиси до Ахалцихе 199 km.

Самцхе-Джавахети
სამცხე-ჯავახეთი
Самцхе-Джавахети
СтранаСамцхе-Джавахети Грузия
Адм. центърАхалцихе
Площ6413 km²
Население18 000 души (2018)
2,81 души/km²
ГубернаторБесик Амиранашвили
Езицигрузински
Часова зонаUTC+4
Официален сайтsamtskhe-javakheti.gov.ge
Самцхе-Джавахети в Общомедия
Самцхе-Джавахети
Арменската църква в Ахалкалаки

Историческа справка

От 13-и до 17-и на територията на Южна Грузия е съществувало княжеството Самцхе-Саатабаго. През 13 век самцхийските еристави (князе) станали мтамарами (владетели на Грузия), а от началото на 14 век започнали да носят титлата атабаг (оттам идва и наименованието на княжеството). В пределите на княжеството влизали историческите области Самцхе, Аджара, Шавшети, Лиганисхеви, Кларджети, Артаани, Джавахети, Абоци, Кола, Спери, Басиани, Кари, Карнифори и Чанети (частично). В началото на 16 век княжеството попада под васална зависимост от Османската империя, а през 1620-те години турците напълно ликвидирали остатъците от независимостта на Самцхе-Саатабаго. През 1811 г. територията на бившето княжество влиза в пределите на Руската империя. Сега територията на областта включва историческите области Месхетия и Джавахетия.

Най-старият град в областта е Ахалкалаки основан през 1064 г. През 15 век градът е напълно разрушен от пълчищата на Тимур (Тамерлан), а през 17 век е възстановен. Град Ахалцихе е основан през 12 век, но през 15 век той също е напълно разрушен и изоставен. През 1829 г. започва изграждането на ново селище в близост до стария град и през 1840 г. новоизграденото селище официално е утвърдено за град. Останалите три града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1921 г. (Боржоми) до 1983 г. (Ниноцминда).

Географска характеристика

Самцхе-Джавахети заема южната част на Грузия. На юг граничи с Армения, на югозапад – с Турция, на запад – с Аджария, на северозапад – с Гурия, на север – с Имеретия, на североизток – с Вътрешна Картли и на изток – с Долна Картли. В тези си граници заема площ от 6413 km² (7-о място по големина в Грузия, 9,21% от нейната територия).

Релефът на областта е предимно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на планината Малък Кавказ. От юг на север протича участък от горното течение на река Кура, долината на която е предимно тясна с отделни по-големи или по-малки долинни разширения. На север по границата с Имеретия от запад на изток се простира Месхетския хребет (2850 m), а на югозапад, по границата с Турция – Арсиянския хребет. В източната част по паралела е разположен западният участък на Триалетския хребет (2850 m). Южно от него се издига Джавахетската планинска земя (част от Грузинската планинска земя). Тя се състои от два меридионални хребета – Самсарски (връх Диди-Абули 3300 m 41°26′13″ с. ш. 43°38′46″ и. д. / 41.436944° с. ш. 43.646111° и. д.) на северозапад и Джавахетски (3196 m) на югоизток и платата Цалкинско, Гомаретско, Дманиско и Ахалкалакско с височини 1200 – 1700 m. Джавахетската планинската земя е изградена от андезито-базалтови и трахитови лави. В котловините между хребетите и платата са разположени няколко езера с тектонски или вулканичен произход (Паравани, Табацкури, Мадатапа и др.). Обрасло е с планински степи и субалпийски пасища.

Главна историческа забележителност в района са пещерните манастири Вардзия (основани от царица Тамара в 1185) и Ванис Квабеби (VIII век). В областта се намира курортът Боржоми със световноизвестната си минерална вода.

Население

Филм на Рубен Папоян за арменците в Джавахетия

Към 1 януари 2018 г. населението на областта Самцхе-Джавахети е наброявало 155 900 души (9-о място по брой на населението в Грузия, 3,92% от нейното население). Плътност 24,31души/km². Етнически състав: арменци 50,5%, грузинци 48,3%, руснаци 0,4%, гърци 0,3%, осетинци 0,2% и др..

Във верско отношение жителите на областта се определят като принадлежащи към: Грузинска православна църква (45,24 %), Арменска апостолическа църква (39,95 %), Католицизъм (9,36 %), Ислям (3,78 %).

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение регионът Самцхе-Джавахети се дели на 6 административни района (общини), 5 града, всичките с регионално подчинение и 7 селища от градски тип.

Самцхе-Джавахети 
Административно-териториално деление на Самцхе-Джавахети
Административно-териториално деление на Самцхе-Джавахети към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Ахалцихе
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Административен район (община)
1. Адигенски 800 16 305 сгт Адигени 783 33 Абастумани
2. Аспиндски 825 10 531 сгт Аспиндза 2379 36
3. Ахалкалакски 1235 45 070 гр. Ахалкалаки 8295 75
4. Ахалцихски 1010 39 375 гр. Ахалцихе 17 903 - гр. Вале
5. Боржомски 1189 25 214 гр. Боржоми 10 546 49 Ахалдаба, Бакуриани, Бакуриански Андезит, Цагвери
6. Ниноцминдски 1353 21 503 гр. Ниноцминда 5144 94

През областта преминават нефтопровода Баку – Тбилиси – Джейхан и Южнокавказският газопровод.

Източници

Tags:

Самцхе-Джавахети Историческа справкаСамцхе-Джавахети Географска характеристикаСамцхе-Джавахети НаселениеСамцхе-Джавахети Административно-териториално делениеСамцхе-Джавахети ИзточнициСамцхе-ДжавахетиАрменски езикАхалцихеГрузински езикГрузияТбилиси

🔥 Trending searches on Wiki Български:

Таблица на математически символиДаниел МитовПейо ЯворовОвен (зодия)Делян ПеевскиМарин ЯневГеорги КадиевЮжна КореяТелец (зодия)Под прикритиеНаселение на БългарияПърва българска държаваДържавна сигурностФантомът от Операта (филм, 2004)НасмешливоРазмери на хартиятаНикол КидманИстория славянобългарскаДиана ЕкспресКанадаИгра на тронове (сериал)РастенияОбщомедияАприлско въстаниеРичард БакманЛевурдаПловдивЧетирите пераАспарухЕлеонора Иванова (актриса)Крадецът на прасковиИзгубениМария Луиза БългарскаЕвроХристо ПродановЛеонардо да ВинчиГеорги БенковскиПетя ДубароваСтрелец (зодия)Петко войводаЛозенградДиада (филм)ПиринИвановски скални църквиГъсеницаИлиана РаеваНадницаЗахари БахаровИван Вълчев (алпинист)Ейми УайнхаусРайско пръскалоСтефан ВълдобревРадио Свободна ЕвропаКучеРепублика КипърЕмануела (певица)НАТОПайнерТони СторароТуберкулозаДунавКрушовица (Софийска област)БлагоевградСофияКарлос НасарВин ДизелЕстествено числоМарокоЛюбомир Янев (полицай)Вина (сериал)Български езикРоналдоБон ДжоувиДен на Освобождението на България от османско игоПипи Дългото чорапчеЙорданияДолмабахчеНемски късокосмест пойнтерГеорги Димитров🡆 More