Рикардо Пиля (на испански: Ricardo Piglia) е аржентински литературен критик, сценарист и писател на произведения в жанра социална драма, криминален роман, научна фантастика, мемоари и документалистика.
Рикардо Пиля Ricardo Piglia | |
Рикардо Пиля, 2011 г. | |
Роден | 24 ноември 1941 г. Адроге, Аржентина |
---|---|
Починал | 6 януари 2017 г. |
Професия | писател, сценарист, журналист, преподавател |
Националност | Аржентина |
Активен период | 1967 – 2016 |
Жанр | драма, криминален роман, научна фантастика, мемоари, документалистика |
Дебютни творби | „Изкуствено дишане” |
Известни творби | „Пари за изгаряне” |
Награди | „Ромуло Гайегос“ „Форментор“ |
Повлиян от
| |
Съпруга | Марта Егия |
Подпис | |
Уебсайт | |
Рикардо Пиля в Общомедия |
Рикардо Емилио Пиля Ренци е роден на 24 ноември 1941 г. в Адроге, Голям Буенос Айрес, Аржентина. От 1985 г., след свалянето на Хуан Перон, семейството му се мести и той израства в Мар дел Плата. В периода 1961 – 1962 г. следва история в Националния университет на Ла Плата, като остава в града до 1965 г. После се премества в Буенос Айрес и в продължение на десетилетие работи издателства, където е редактор и съставител на известната колекция от детективски истории Serie Negra, в която са включени произведения на писатели като Дашиъл Хамет, Реймънд Чандлър, Дейвид Гудис и Хорас Маккой. По време на диктатурата на генерал Хуан Карлос Онгания, в средата на 70-те години той напуска Аржентина и отива в изгнание в САЩ. Там пише и преподава латиноамериканска литература в Харвардския университет, както и в Принстънския университет, където в периода 2001 – 2011 г. е професор по испански език, литература и цивилизация на Испания. След пенсионирането си през 2011 г. се завръща със съпругата си в Аржентина.
Първата му книга, сборникът с разкази „Бижутерът“ е издадена през 1967 г. Същата година книгата е издадена и в Куба, като „Клетка“, и получава специална награда на конкурса Casa de las Américas. В сборника с разкази му „Фалшиво име“ от 1975 г. копира стила на аржентинския автор Роберто Арлт.
Първият му роман „Изкуствено дишане“ е издаден през 1980 г. Той е изграден като криминален роман, в който писател на име Емилио Ренци (по името на автора), започва да търси чичо си, който е изчезнал, и когото познава само чрез мрежа от противоречиви семейни истории и размяна на писма. Чрез тях научава за проучванията на чичо си върху живота на Енрике Осарио, секретар на аржентинския диктатор Хуан Мануел де Росас от 19-ти век и шпионин на врага на диктатора. Отчасти романът е размисъл върху едно от най-репресивните и трагични времена в историята на Аржентина в периода 1976 – 1983 г., когато хиляди аржентински граждани „изчезват“ по време на опита на правителството на военната хунта да създаде авторитарна държава. Романът получава наградата „Борис Виан“.
През 1992 г. е издаден футуристичният му детективски роман „Отсъстващият град“. Историята проследява дейността на репортера от всекидневник в Буенос Айрес, Джуниър, докато се опитва да открие тайна машина, съдържаща ума и паметта на жена на име Елена. Тя пише истории, които отразяват действителни събития в Аржентина, а полицията я търси, за да я унищожи. Сюжетът на книгата е поставен в историческия контекст на военната диктатура, ръководена от Хорхе Рафаел Видела до войната за Фолклендските острови, когато преобладават репресиите срещу писатели и интелектуалци, противопоставящи се на режима. Романът е адаптиран в опера с музика на Херардо Гандини.
През 1997 г. е издаден романът му „Пари за изгаряне“. Сюжетът на романа се основава на истински случай от полицейските хроники в Буенос Айрес и Монтевидео през 1965 г. Жестока банда ограбва заплатите на община в Буенос Айрес, а в разпределението на плячката трябва да вземат участие политици и полицаи. Но бандитите решават да предадат съучастниците си и да избягат с плячката, но са предадени и полицията ги обгражда. При престрелката те запалват парите и ги изхвърлят през прозорците. Романът получава награда „Планета“. През 2000 г. романът е екранизиран във филма „Изпепелени пари“.
През 2010 г. е издаден романът му „Бяло ноктюрно“. Той е политически и психологически трилър, чието действие се развива в отдалечения аржентински град Пампас и смесва криминален сюжет, трагична семейна история и измислица, провокирани от смъртта на имигрант от Пуерто Рико, в разследване, в което лудостта на детектива е неразделна част от разкриването на престъпления. Романът получава престижната награда „Ромуло Гайегос“, наградата „Хамет“, наградата „Хосе Мария Аргуедас“ и наградата на испанските литературни критици.
Неговата литературна критика е събрана в „Критика и белетристика“ (1986), „Кратки форми“ (1999) и „Последният читател“ (2005). През 2012 г. е удостоен с Голямата почетна награда от Аржентинското дружество на писателите.
След завръщането си в Аржентина пише романа с автобиографични елементи „Пътят на Ида“ издаден през 2013 г.. В него криминалната завръзка се явява в средата на сюжета, със смъртта на блестящата и потайна преподавателка по литература Ида Браун, което издава редица отношения, които зреят под повърхността на изкуствения микроклимат в академичния свят на кампуса. Затвореното пространство на кампуса е като метафора на състоянието на американското общество, в което зад привидността на свободата и ефикасността се крие напрежение, което избухва понякога.
През 2014 г. получава наградата „Диамантен Конекс“ като най-добър писател на десетилетието в Аржентина, а през 2015 г. получава наградата „Форментор“ за цялостното си литературно и есеистично творчество, вписало се в световната литературна традиция.
През 2011 г. е диагностициран с амиотрофична латерална склероза, което значително засяга здравето му. Въпреки това, той продължава да работи, с помощта на асистентката си, Луиза Фернандес, пишейки своите мемоари от поредицата „Дневниците на Емилио Ренци“, както и издавайки непубликуваните си творби.
Рикардо Пиля умира от болестта на 6 януари 2017 г. в Буенос Айрес.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ricardo Piglia в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
This article uses material from the Wikipedia Български article Рикардо Пиля, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.