„Раждането на Венера“ (на италиански: Nascita di Venere) е картина на италианския художник от Тосканската школа Сандро Ботичели.
Картината представлява живопис, с темперни бои върху платно с размери 172,5×278,5 см. В наше време е изложена в Галерия „Уфици“ във Флоренция.
Раждането на Венера | |
Художник | Сандро Ботичели |
---|---|
Година | 1482 – 1486 |
Техника | темперни бои върху платно |
Размери | 172,5 × 278,5 cm |
Изложена | Галерия Уфици, Флоренция |
Раждането на Венера в Общомедия |
Биографът Джорджо Вазари в своите „Жизнеописания“ (1550) споменава, че картините на Ботичели „Раждането на Венера“ и „Пролет“ се съхраняват във вила „Кастело“ във Флоренция, принадлежаща на Козимо де Медичи. Голяма част от специалистите по история на изкуството приемат, че картината е нарисувана за Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи, владеещ Вила Кастело през 1486 г. Лоренцо е брат на Лоренцо Великолепни, херцогът на Флоренция. По-късни инвентарни записи на фамилията Медичи потвърждават, че Лоренцо е притежавал „Пролет“, а еднозначно доказателство, че именно той е поръчителят на „Раждането на Венера“, не е открито. Има и версия, според която Ботичели е нарисувал „Раждането на Венера“ не за Лоренцо де Медичи, а за един от своите знатни съвременници, а тя е станала собственост на Медичите по-късно.
Счита се, че модел за образа на Венера е Симонета Веспучи, която вероятно е родена в Портовенере на лигурското крайбрежие. Възможно е намек за това да се съдържа в сюжета на картината. Симонета е любовница на брата на Лоренцо Великолепни, Джулиано де Медичи.
Картината представя мита за раждането на Венера (гр. Афродита Анадиомена). Голата богиня се носи към брега в отворена раковина, подухвана от вятъра. В лявата част на картината е представен западния вятър Зефир в обятията на своята съпруга нимфата Хлорида (рим. Флора) който духа върху раковината, създавайки вятър, напълнен с цветя. Описанието на бога на западния вятър Зефир, чийто дъх носи пролетта, се среща в Омир. Малко вероятно е Ботичели да е запознат с оригиналните гръцки или римски текстове.
Така например библиотеката на съвременниците на художника, със сходен с неговия социален произход, братята Бенедето и Джулиано да Маяно има общо 29 книги, половината от които са на религиозна тематика, а от класическите текстове присъства само биографията на Александър Македонски и творба на Тит Ливий. Вероятно и библиотеката на Ботичели е сходна по характер. Чрез своя съсед Джорджо Антонио Веспучи обаче Ботичели е включен в интелектуалния кръг на елита на Флоренция. Възможно е да е познавал поета Анджело Полициано (1454 – 1494), който в един от своите стихове описва раждането на Венера. Друг съветник на художник би могъл да е философът Марсилио Фичино (1433 – 1499), който се опитва да обедини класическата философия с християнството.
На брега Афродита/Венера е посрещната от една от Грациите.
Новост при Ботичели е използването на платно, а не дъска, за произведение от такъв голям размер. Той добавя и малко мазнина към пигментите, благодарение на което боите не се напукват. Установено е също, че Ботичели нанася върху картината защитен слой от яйчен жълтък, благодарение на което „Раждането на Венера“ се запазва добре.
This article uses material from the Wikipedia Български article Раждането на Венера (Ботичели), which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.