Радиочестотната идентификация (англ.
Radio-Frequency IDentification, RFID) е един от методите за автоматична идентификация и събиране на данни, в този случай за автоматично дистанционно идентифициране на обекти чрез RF комуникация. RFID се ползва най-често за етикетиране и идентифициране на мобилни обекти като стоки в магазин, пощенски пратки, маркиране на животни (например домашни любимци или при биологични изследвания) и позволява те да бъдат проследявани при движение от едно място на друго. RFID технологията включва комуникационна мрежа за локализация и идентификация и малки (често пъти по-малки от нокът) компоненти хардуер, наречени RFID микрочип, радио-имплант или идентификатор, които могат да се реализират като процесорен чип, като FPGA интегрална схема за кодиране на комуникации и др.
RFID системите може да се ползват както за съхранение на данни и информация върху чип, така и като обикновени четци на данни. RFID системите са създадени като алтернатива на баркода (щрихкода). В сравнение с щрихкода, RFID идентификацията позволява обектите да бъдат сканирани от значително по-голямо разстояние, поддържа съхранение на данни и позволява проследяване на повече информация за даден обект.
Технологията е базирана на радиочестотна комуникация между специално изработен идентификатор (етикет, таг, карта, ключодържател, стикер и т.н.) и четящо устройство. Всеки идентификатор съдържа чип със записан уникален номер и антена. В зависимост от конфигурацията на системата при „прочитане“ на номера може да се предприеме действие – например да бъде задействана врата, бариера или друго устройство – или информацията да бъде подадена към компютър. Някои типове RFID устройства позволяват многократен запис на информация, с което възможностите за тяхното използване допълнително се разширяват. Разстоянието, от което може да бъде „прочетен“ идентификатора зависи от много фактори като честота, форма и размер на антените, околна среда и др. и може да достигне до десетки метри при използване на активни RFID идентификатори.
Често RFID идентификаторите са наричани баркодовете на 21 век, но това определение е доста непълно. Възможностите, които тази технология предлага, са несравнимо по-големи от тези на баркода:
Една от глобалните инициативи в тази насока е EPC GlobalАрхив на оригинала от 2008-11-20 в Wayback Machine., обединяваща водещи фирми и целяща създаване на единна система за маркиране на всяка отделна стока, като информацията ще е достъпна през интернет. Очевидно реализацията на този проект ще отнеме време, но подобни системи вече функционират в някои от най-големите световни търговски центрове като Wal-Mart, Metro, както и Министерство на отбраната на САЩ.
Независимо от различията в изпълнението, честотата и софтуера, всяка RFID система работи с определена работна честота.
Честоти между 30 и 300 kHz се приемат за ниски. Обикновено LF RFID системите функционират на 125 kHz, по-рядко – на 134 kHz. LF устройствата имат ниска скорост на обмен на данните между идентификатора и четеца, но са много устойчиви в близост до метал, течности, сняг и др. Стабилното поведение на тези устройства в неблагоприятна среда е много важна тяхна характеристика, способстваща за широкото им разпространение. LF системите, работещи на 125 kHz са най-разпространените в Европа (включително България), като системите за контрол на достъп са най-типичното им приложение.
Честоти между 3 и 30 MHz. Стандартната честота за HF RFID система е 13,56 MHz. Този тип системи са широко разпространени, като техните характеристики са регламентирани и от международните стандарти ISO 15693 и ISO 14443. Това дава широки перспективи пред използването на HF устройства в различни области и улеснява въвеждането на такива системи. Сред недостатъците е нестабилното поведение на 13,56 MHz идентификатори в близост до метал или течности, но това не е пречка за използването им в голям брой приложения за проследяване на стоки и материални активи, в библиотеки, в текстилната индустрия, за електронни разплащания и много други.
Честоти между 300 MHz и 1 GHz. Типичната честота за пасивна UHF система. В Европа е между 865,7 – 867,5 MHz, в САЩ: 902,75 – 927,75 MHz, в Тайланд: 922,25 – 927,75 MHz. Активните UHF системи функционират на 315 или 433 MHz. Бързият трансфер на данни и ниската цена на идентификаторите са важни предимства на UHF. Основният недостатък е зависимостта им от средата и най-вече смущенията в работата в присъствието на метали и течности.
Честоти над 1 GHz. Стандартно се използват 2,45 или 5,8 GHz. Идентификаторите могат да бъдат с много малки размери, трансферът на данни е най-бърз в сравнение с другите честоти, но металите и течностите са сериозна пречка за използването на микровълновите системи.
Всяка RFID система се състои от следните компоненти:
RFID идентификаторите притежават антена за предаване и получаване на радио-сигнали. Пасивните RFID чипове нямат собствено захранване, докато активните имат. RFID чиповете може да се прикрепят към обектите (етикет, таг, карта, ключодържател, стикер и т.н), като пасивните могат дори да бъдат инжектирани в обектите.
RFID идентификаторите могат да бъдат класифицирани по различни признаци:
Системата ползва специално устройство, наречено „RFID четец“. Той е основен компонент на RFID системите, който комуникира с идентификатора и извършва четенето и записа. В различните приложения той може да съдържа в себе си антена, контролер, памет. За някои по-прости приложения, като контрол на достъп до жилищни сгради, асансьори, четецът може да е изпълнен като самостоятелно устройство, без връзка към компютър и софтуер. За мобилни приложения се използват ръчни терминали, често с допълнителни възможности на джобен компютър.
Винаги когато четецът сканира за обекти в своя работен обхват, той изпраща контролни сигнали до обекта, при което RFID чипът предава заявената информация, като напр. идентификационен номер и дата на производство на продукта (пасивните RFID чипове извличат енергията, необходима за изпращане на отговора, от входния сигнал). Четецът на свой ред извежда на дисплей така получените данни за разчитане от оператор или предава данните по-нататък на централизирана мрежова компютърна система.
Антената предава електромагнитен сигнал от четеца към идентификатора, който връща отговор към четеца. По този начин се изпраща и получава информация. Правилното разполагане и геометрия на антената са особено важни за разстоянието на четене. Размерите и видът на антените са свързани с работната честота на RFID системата. Често антената е интегрирана в четеца.
Контролерът е модулът, позволяващ комуникация и контрол на четеца от компютър. Присъствието му в системите е задължително, ако е необходимо използване на информацията, прочетена от идентификаторите в компютърни системи. Контролерът предава инструкциите към идентификаторите и в случай на запис.
Софтуерът извършва обработка, съхраняване и визуализиране на информацията в RFID системите. Вариантите за софтуер са различни в зависимост от приложенията:
На база на натрупаната информация могат да бъдат подготвяни справки, да бъде изпращана информация към друга система, да се подават инструкции към контролера и т.н.
Комуникационната инфраструктура за свързване на сървъра с останалите компоненти на системата може да бъде осъществена безжично, чрез локална мрежа, сериен интерфейс и др.
RFID се използва вече рутинно като импланти за животни. В САЩ се провеждат също така и доброволни експерименти с поставянето на импланти в хора.
This article uses material from the Wikipedia Български article Радиочестотна идентификация, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.