Пенджабски Език

Собствената писменост на пенджабския език е гурмукхи, която се използва в индийския щат Пенджаб, както и от сикхите в останалата част на света. Пенджабците от съседните индийски щати пишат на деванагари, а тези в Пакистан използват модифициран вариант на арабицата, наречен шахмукхи.

Гласни

Три от гласните са по-кратки от останалите: [ɪ], [ʊ] и [ə]. Съществуват и назализирани гласни.

Съгласни

Лабиоденталанта полугласна /ʋ/ се реализира като билабиална проходна съгласна [β] в средисловието пред /i/, /ɪ/ и /e/. Няма ясни правила, които да определят кой от двата алофона да бъде избран в началото на думата. Небният носов звук /ɲ/ се среща само пред палатални съгласни, а веларният /ŋ/ – само пред веларни. Съгласните /f/, /z/ и /ʃ/ се срещат само в заемки от арабски, персийски език и английски, а /ʃ/ – и в заемки от санскрит.

Транслитерация

Тонове

Обикновено се приема, че тоновете са 3 – висок (в транскрипцията [á]), нисък ([à]) и среден (не се отбелязва). Високият и ниският тон исторически са произлезли от звучните придихателни съгласни, каквито се срещат в другите индоарийски езици.

Графема, исторически отговаряща на звучна придихателна съгласна, се произнася в началото на думата като беззвучна съгласна с нисък тон на следходната гласна:

ḍhol [ʈòl] „барабан“
bhainạ̄ [pæ̀ɳɑ] „сестра“.

В края на корена се произнася като звучна съгласна с висок тон на предходната гласна:

māgh [mɑ́g] „месец магх)“
singh [sɪ́ŋg] „лъв“.

В рамките на корена между между кратка и дълга гласна се произнася като звучна съгласна с нисък тон на следходната гласна:

paghārnā [pəgɑ̀rnɑ] „стопявам“

/ɦ/ се произнася само в начална позиция, иначе е индикатор за висок тон на предхождащата я гласна:

tīh [tíh] тридесет.

/ih/ и /uh/ звучат съответно като [é] и [ó]:

kihṛā [kéɽɑ] „кой“
uh [ó] „той“.

/ahi/, /ahu/ се произнасят респективно [ǽ] и [ɔ́]:

kahiṇā [kǽɳɑ] „казвам“
vahuṭī [ʋɔ́ʈi] „годеница“.

Съществуват тройки думи, различими единствено по тона на гласната:

ghoṛā [kòɽɑ] „кон“
koṛā [koɽɑ] „камшик“
kuhṛā [kóɽɑ] „прокажен“.

Имена

Съществителни

Изменят се по род (мъжки и женски), число (единствено и множествено) и падеж (пряк и косвен). Косвеният падеж се употребява, когато името е последвано от следлог. За съществителните имена от женски род не е характерно противопоставянето по падеж. Универсален маркер за множествено число е окончанието -ā̃ (с аломорф -vā̃ след основи, завършващи на -ā):

kuṛī – „момиче“, kuṛīā̃ – „момичета“
bhaiṇnū̃ – „на сестрата“, bhaiṇā̃ nū̃ – „на сестрите“
mā̃ – „майка“, māvā̃ – „майки“.

Отклонение от това правило са известен брой предимно завършващи на съгласна съществителни, които образуват мн. ч. в пряк падеж с окончание -ī̃:

rāt – „нощ“, rātī̃ – „нощи“.

И при имената от мъжки род окончанието -ā̃ е маркер за мн. ч., но само в косвен падеж:

ghar kol – „до къщата“, gharā̃ kol – „до къщите“.

Когато основата завършва на -ā/-ā̃, окончанието за мн. ч. е -iā̃:

ghoṛе ute – „върху коня“, ghoṛiā̃ ute – „върху конете“.

В пряк падеж опозицията по число е характерна само за имената, окончаващи на -ā/-ā̃:

mazdūr – „работник“, „работници“
muṇḍā – „момче“, muṇḍe – „момчета“.

Прилагателни

Прилагателните имена биват изменяеми и незименяеми. Изменяемите се съгласуват със съществителното, което определят, по род, число и падеж.

Сравнителна степен се изразява синтактично. Но някои прилагателни притежават и синтетична форма:

takṛā, „силен“ – takṛerā̄, „по-силен“
suhṇā, „красив“ – suhṇerā, „по-красив“
patlā, „тънък“ – patlerā, „по-тънък“.

Прибавянето на наставката често е съпроводено с изменения в корена:

moṭā, „дебел“ – muṭerā, „по-дебел“
cauṛā, „широк“ – cuṛerā, „по-широк“
uccā, „висок“ – ucerā, „по-висок“
miṭtḥā, „сладък“ – mitḥerā, „по-сладък“.

Глаголи

Налице е обичайната за индоарийските езици система от глаголни времена. Особеност е синтетичният начин на образуване на бъдеще време.

Деепричастие се образува от основата на глагола с наставката -ke: khā pīke – „като хапнал и пийнал“. Маркер за инфинитив е окончанието -ṇā, което се явява -nā при основа, завършваща на r, ṇ и n: vajāuṇā, „свиря“, karnā, „правя“, sunnā, „слушам“.