Град Омуртаг: град в България

Той е административен и стопански център на едноименната община Омуртаг. Населението на града към края на 2009 година е 8725 жители, което го прави третото по големина населено място в областта.

Омуртаг
Омуртаг Координати: 43°06′24.67″ с. ш. 26°25′11.43″ и. д. / 43.106854° с. ш. 26.419842° и. д. 43.106854, 26.419842 Омуртаг Омуртаг
Общи данни
Население	9003 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	525 m
Пощ. код	7900
Тел. код	0605
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	53535
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    – кмет	Омуртаг Ешреф Ешрефов (СДС, НДПС; 2015)
Адрес на общината
7900 Омуртаг, ул. „Ал. Стамболийски“ 2А тел. 0605/ 6 23 11, факс: 0605/ 6 35 02
Уебсайт	www.omurtag.bg
Омуртаг в Общомедия

По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 9038 души по настоящ адрес и 10 662 души по постоянен адрес.

Градът е разположен на 525 метра надморска височина, в областта Сланник (Тозлу̀к), източната част на Предбалкана. Намира се на 24 километра югозападно от Търговище, на 77 километра източно от Велико Търново и на 141 километра южно от град Русе.

Омуртаг е кръстовище на важните шосейни транспортни коридори: запад-изток (София-Варна) и север-юг (Русе-Котленски проход-Ямбол и Сливен).

Първите известни обитатели на района са от новокаменната епоха. С развитието на цивилизацията по българските земи околностите на Омуртаг продължават да привличат заселници. Благоприятните природни условия обуславят наличието на човешки заселници още от 6 век пр.н.е.. Областта е включена в голямата укрепителна система, създадена от византийския император Юстиниан.

През средните векове Омуртагският край се оформя като важен възел. Той е близо да старите български столици Плиска и Преслав, до ниските проходи на Стара планина – Котленски и Върбишки.

Първите писмени свидетелства за днешния град Омуртаг са от 17 век. В турските данъчни регистри той е посочен като център на кааза с името Осман пазар. В икономически план селището става средище на занаятчийското производство и търговията.

От стария град са запазени източноправославният църковен храм „Свети великомъченик Димитър“ (от 1860, изгорена през Руско-турската война), Мензилишката чешма (от 1779) и 6 възрожденски къщи в национален стил. Най-забележима е къщата на баба Иванка Хаджийката (построена през 1876 година от уста Генчо Кънев), в която по време на Освободителната война е укрила 200 жени и деца.

През 1853 година Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за Осман пазар, където вероятно получава от местни жители финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“

По време на Руско-турската война Осман пазар е завзет от руската 11^-а пехотна дивизия, начело с генерал Казимир Ернрот, на 27 януари (15 януари стар стил) 1878 година, като преди това е разграбен и опожарен от отстъпващите османски части.

След Освобождението Осман пазар преживява значителни демографски промени. Турското население се изселва и на негово място идват българи от Трънско и Кюстендилско. Непосредствено след войната районът на Осман пазар е най-активната област на мюсюлмански бунтове, като на 27 юни 1879 година градът е нападнат от турски въоръжени групи, които са отблъснати от военния гарнизон. Градът продължава да бъде средище на икономически и културен живот в областта, център на окръжие, а по-късно – и на околия.

През 1934 година градът получава сегашното си име в чест на българския хан Омуртаг.

Воден режим

  Основна статия: Воден режим в Омуртаг

Някъде през 1970-те години в града започват проблемите с недостига на вода, като те продължават повече от 50 години.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1946 4233 1956 6127 1965 8145 1975 9082 1985 9573 1992 8938 2001 8759 2011 7619 2021 5266

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

В града функционират 7 фирми от текстилната промишленост (ЕТ „Елица 49“, „Елиза мод“ ООД, „Трико“ АД, ЕТ „Петра“, „Сателит 3“ ООД, ЕТ „ЕИ СИ“ и ТПК „Йова“); 6 фирми са в сферата на производство на храни и напитки (Мандра „СИ-ВИ-ЕС“, ЕТ „Стезис“, ЕТ „Маратон-62“, „Биомак“ ООД, ЕТ „Хатче Местанова“ и „Кента“ АД); 3 фирми за производство на чехли и джапанки („Бумеранг слипер“ ООД, „Интер БГ“ и ЕТ „Еспа 2005“) и др.

Държавно горско стопанство „Омуртаг“

Основното предприятие за добив и продажба на дървесина е ДГС „Омуртаг“. Предприятието стопанисва държавните горски територии на територията на общината и организира търгове за продажба на дървесина.

 

 

 

Градът разполага с Исторически музей. Открит е на 26 януари 1973 година като музейна сбирка, през 1994 година е преобразуван в исторически музей. Разполага с 384 броя музейни предмети. Неговите фондове и експозиции са разположени в три сгради, обединени в архитектурен комплекс. Сред експонатите особено място заема полетният скафандър на втория български космонавт, омуртаченинът Александър Александров.

В града функционират 2 средни училища: Гимназия „Симеон Велчев“ и Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост. Едно училище в основен етап на обучение – основно училище „Акад. Даки Йорданов“ и 2 начални училища – „Христо Смирненски“ и „Васил Левски“.

Народно читалище „Отец Паисий“ в Осман пазар е основано през 1870-та година от учителя Петър Янакиев, който е родом от село Беброво,Еленския балкан.

Футболният отбор на града е „Левски“ (Омуртаг), местният стадион „Омуртаг“ е с капацитет до 6000 зрители. Отборът се състезава в областната футболна група.

Волейболен клуб „Омуртаг“ е лицензиран от БФВ от 1999 г., участва в държавните първенства при момичета и момчета. Възпитаниците на клуба достигат до финали при различните възрастови групи. Клубът е редовен участник в Държавните игри на спортистите от малките селища, през 2001 г. град Омуртаг беше домакин на Държавните игри, многократно отборите момичета и момчета на клуба са ставали и национални първенци в игрите. Рожба на клуба е и Виктор Йосифов – национален състезател, блокировач №1 на Европейското първенство през 2009 г. и настоящ капитан на националния отбор.

• 7 юни – официален празник на град Омуртаг; датата, на която полита в Космоса вторият български космонавт – ген. Александър Александров.

• Димитър Абаджиев – от 1997 г. до 2009 г. Народен представител в Народното Събрание, впоследствие дипломат, заемал функциите на генерален консул на Република България в Шанхай, Китай и извънреден посланик на Република България в Любляна, Словения, и Риад, Саудитска Арабия.
• Александър Александров – вторият български космонавт
• Исмет Мехмедов Адемов (Исмет Север) – журналист, строител (ранен с огнестрелно оръжие в студентските общежития в гр. София на 25.12.1974 г.)
• Д-р Байко Бърнев (1865-1957) - ветеринарен лекар, един от основоположниците на ветеринарномедицинската професия в България. Участник в Сръбско-българската, Балканските и Първата световна война.
• Димитър Петков – учител, математик, създал няколко поколения ученици, в които въплъти своя дух на любов и обич към красотата, хармонията и природата
• М. Сюлюманов Юсеинов – редник от Българската армия, убит на 1 септември 1917 година край село Беранци, днес Северна Македония.
• Захари Панайотов Железов – Батинката – роден през 1894 г. Народен поет и писател сатирик. Участник в Първата световна война, раняван, завършва войната в чин поручик, като комендант на Струга (Македония). После учител. Любимец на града. Починал през 1947 година
• Станко Атанасов Станков – р. 1954 г. – първият роден в Омуртаг командир на българска подводна лодка. По-късно командир на дивизиона подводни лодки във ВМС и началник на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна (2002 – 2007 г.), военно звание „капитан първи ранг“. Автор на книгата „Слушай в отсеците – разкази на един подводничар“. Понастоящем председател на Съюза на подводничарите в Р. България и Българската военноморска конфедерация.
• Виктор Йосифов – български волейболист, роден на 16.10.1985 г. Играе на поста център. Висок е 204 cm и тежи 98 kg. Ражда се в Омуртаг, където завършва средното си образование. Практикува волейбол на училищно равнище. Завършва Шуменския университет със специалност физкултура. Носител на бронзов медал от Европейското първенство по волейбол в Турция – 2009 г.
• Калинка Тончева – виден краевед, културолог и музеен работник, автор на поредица книги за Омуртаг, озаглавени „Старата чешма разказва“. Починала през 2011 година.
• Ева Георгиева (родена като Йовка Петрова Стоянова) – ръководител на „Tрио Българка“. Родена е в град Омуртаг през 1925 г., завършва Софийското средно музикално училище в класа на проф. Георги Златев-Черкин. Цветана Дякович я насочва към народното пеене и тогава започва работа с различни оркестри в Радио София.
• Акад. Даки Йорданов – роден през 1893 г. в гр. Омуртаг. За него казват, че е „живата ботаника на България“. Академик Даки Йорданов умира на 05.04.1978 г., но и до днес остава неговият завет: „Основното е да обикнеш избраното от теб и да го следваш неотклонно, да гориш с него, дори ако трябва да изгориш, но да живееш със съзнанието, че трябва да бъдеш полезен.“
• Петър Бакърджиев – роден в гр. Омуртаг, спортен журналист в bTV.
• Мелис Йонузова – европейска шампионка по бокс за жени до 22-годишна възраст.
• Проф. Слави Димитров – зам. декан на стопански факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново.
• Ивайло Йовчев-пресаташе на ПФК ЛЕВСКИ София.
• Д-р Николай Хрисимов – преподавател по Средновековна българска история при ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – гр. Велико Търново

Цитирани източници

• Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6.

• Официален сайт на община Омуртаг
• Официален сайт на Районен съд Омуртаг