Област Благоевград Огняново: село в област Благоевград

Селото има население от около 1500 души (2010) и е балнеоложки център. До 1934 година селото носи името Фотовища, а до 1966 година – Огненово.

Огняново
Изглед към Огняново от север
Координати: 41°36′42.27″ с. ш. 23°47′15.08″ и. д. / 41.611743° с. ш. 23.787524° и. д. 41.611743, 23.787524 Местоположение в България
Общи данни
Население	1567 души (15 март 2024 г.) 151 души/km²
Землище	10 394 km²
Надм. височина	540 m
Пощ. код	2947
Тел. код	07523
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	53326
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019)
Кметство    – кмет	Огняново Димитрия Гюрова (СДС, ЛИДЕР)
Огняново в Общомедия

Село Огняново е разположено на десния бряг на река Канина в подножието на родопския рид Дъбраш. От общинския център Гърмен е отдалечено на 4 километра северозападно, а най-близкият град е Гоце Делчев – на 12 километра на югозапад. От Благоевград се намира на около 118 километра югоизточно. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 700 мм). Край Огняново има находище на диатомит (кизелгур). Там е открит къс кизелгур с отпечатък на риба, което показва, че някога районът около Огняново е бил дъното на сладководно езеро.

Намира се на богат на растителност хълмист район, заобиколен от Пирин и Родопите. Има специфичен микроклимат, който е свързан с цъфтенето на естествените акациеви насаждения. Огняново е известен балнеоложки център, чийто най-популярен и голям минерален извор е познат под името Мирото.

Минерални бани

На половин километър северно от селото в местността Крайселско има група от седем минерални извора и един сондажен кладенец с температура 35 – 39,5 °C и ниска минерализация, подходящи за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и урологични заболявания. Тук е построен профилакториум „Огняново“ – т.нар. Селски бани. На километър и половина североизточно от селото в местността Крайречно има втора голяма група минерални извори – Гоцеделчевски или Градските бани с темперарура 41 С. В 1963 година Огненово е обявено за балнеолечебен курорт с местно значение.

Минералната вода е без цвят, бистра и без мирис, като е слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, силициева, флуорна. Има силно алкална реакция PH 8.1 – 9.4. Минералната вода е подходяща за множество заболявания.

 

В местността Грамадите на югозапад от Огняново има следи от средновековно селище, а в местността Градец са разкрити останки от наблюдателна кула.

В Османската империя

Според народно предание Фотовища е продължение на старо българско селище с име Потопища. Под имената Хотогаща и Хотовища селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 – 1625, 1635 – 1637, 1660 и 1671 година като преобладаващо християнско село, чието население се увеличава. Всъщност през 1478 – 1479 година се споменава с 1 мюсюлманско и 53 немюсюлмански домакинства. През 1519 година е посочено като село с 10 мюсюлмански и 76 немюсюлмански домакинства. През 1530 година се споменава отново с 10 мюсюлмански и 108 немюсюлмански домакинства. В документ от 1546 година се споменава, че селото спада към вакъфа на Коджа Мустафа паша. В джизие регистъра от 1615 година селото е натоварено да изплаща 31 ханета, а в този от 1635 година с 37 ханета. През 1660 година селото е натоварено с изплащането на 44 ханета. През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Огняново е представено от християнин. През 1723 година 8 мюсюлмани и 11 християни от Огняново са обложени с данъка авариз. Освен под името Хотовища (на османски турски: حــوطــويــشــتــه), се споменава и под името Фотовища (на османски турски: فــوتــوشـتــه, فـتــوشـتــه).

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Фотовища е от първоначалния патроним на – ишти *Хотовишти от фамилното име Хотов от личното име *Хото. Според Васил Миков етимологията на Огняново е превод от гръцкия топоним Фотовища („фотос“ – светлина).

През XIX век Фотовища, наричано също Фотовица и Фотигош, е смесено българо-помашко село в Неврокопска кааза на Османската империя. Българо-мохамеданите са преселници от неврокопските села Горно Дряново, Бабяк, Скребатно, Избища и други. През 1835 година във Фотовища е изградена църквата „Успение Богородично“, запазена и до днес. Надписът на входа гласи:

Част от иконите в църквата са дело на Димитър Молеров. В 1859 година е отворено първото училище. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Псотовиста (Psotovista), Мелнишка епархия, живеят 650 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Фотовища (Photovischta) е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 40 помаци и 240 българи.

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Фотовища:

„

На един час разстояние на юг от село Дряново и на четвърт час от река Места се намира с. Фотовища, състоящо се от 65 християнски къщи, 122 данъчно задължени и 69 брачни двойки. Данъкът им е 6316 ${\displaystyle \textstyle {\frac {3}{4}}}$  гроша. Освен това тук има 20 помашки къщи, от които се взима 1243 гроша данък.

“

В таблиците на книгата си Веркович отбелязва Фотовища с 64 български и 20 турски къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Фотовища има 80 български и 20 турски къщи и към 1900 година населението му е 540 българи-християни, 200 турци и 30 цигани. В началото на XX век цялото християнско население на Фотовища е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 764 българи екзархисти и 54 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 50 ученици.

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:

В селото е образуван комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, оглавен от поп Ангел, и християнските му жители активно участват в Горноджумайското и Илинденското въстание, като на 6 май 1903 година 5 души от селото са убити с мъчения от турските власти.

В България

Селото е освободено от османска власт на 12/25 октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Петдесет и шест души от Фотовища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение. През периода 1913 – 1918 година в селото се заселват българи бежанци от Егейска Македония – предимно от селата Горно Броди и Каракьой. В 1924 година в селото е основано читалище „Борис Сарафов“, по-късно преименувано на „Асен Златаров – 1924“.

 

В 1927 – 1928 година е завършен водопроводът на Фотовища.

В 1923 година в селото е основана земеделска кооперация „Канина“, която наброява 58 члена към 1935 година. В 1926 година е създадена и животновъдна кооперация за застраховане на добитък, а в 1930 година – трудова горска производителна кооперация „Караорман“. Към 1935 г. горската кооперация има 39 члена, а животновъдната – 13.

В 1934 година с указ на деветнадесетомайското правителство името на селото, произхождащо от гръцкото φως, светлина, φωτιά, огън е преведено на български като Огнѣново, от 1945 година Огненово, а в 1966 името е трансформирано на Огняново. В 1961 година Огненово се отделя в самостоятелна община заедно със селата Балдево, Осиково, Скребатно и Рибново.

В селото има кметство, поща, аптека, здравна служба, детска ясла и детска градина, пенсионерски клуб. Огняново е обособен балнеолечебен център, където този вид туризъм е широко разпространен. В селото има хотели и къщи, които дават стаи под наем. Изградени са за лечение множество минерални басейни.

Селото има футболен клуб „Минерал“ (Огняново), който обаче за последен път развива дейност през сезона 2009 – 2010 година, когато е на 11 място в областната група Благоевград.

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Изповядваните религии са източно православие и ислям. В селото има църква „Успение Богородично“, както и джамия. Църквата е построена в 1835 година и представлява трикорабна псевдобазилика, вкопана в земята, която днес е паметник на културата. Камбанарията ѝ е построена допълнително. Част от иконите от 1836 година са на Димитър Молеров. Иконата на Свети Йоан Кръстител, рисувана за църквата от Молеров с темпера върху дърво, се съхранява в Музейния комплекс в Банско.

От 1999 година за кмет на Огняново е избрана Димитрия Гюрова. На местните избори в 2007 година за кмет на селото пак е избрана Димитрия Гюрова, отново издигната от политическата партия СДС. На местните избори в 2011 година за кмет за пореден път е избрана Димитрия Гюрова след балотаж.

Огняново е сред селищата, където разпространен сред българоговорещото население е гоцеделчевският говор, който принадлежи към рупската подгрупа на източните български говори.

Характеристики

• Застъпници на стб. ѣ са ’а (пред твърда сричка) и ê (пред мека сричка): м’àстọ, р’àка, гол’ềми, д’ềт’е.
• Застъпник на стб. ѫ и ъ – винаги ъ: път’, сън’.
• Изговор на удареното o като _уо дифтонг: к_уòн’ (кон), _уòч’и (очи), г_уòст (гост).
• Членна форма за м. р. под ударение -ъ и без ударение -ạ (полузатворено а): зъбъ̀ (зъбът), гр_уòбạ (гробът).
• Интензивно използване на меки съгласни в края на думите: пет’, козèл’, нош’.

Лексика

• мъкло̀ – мътна вода, мътилка
• мумафчия – клюкар

На патронния празник на църквата „Успение Богородично“ 15 август, се провежда традиционен събор, който продължава два дни с организирани концерти и борби.

 

Родени в Огняново

•   Ангел Спасов Бумбаров (1843 – 1909), български възрожденски просветен и църковен деец, баща на Никола Бумбаров
•   Ангел Стойков, български учител в родното си село между 1845 и 1890 година
•   Ангел Цоклев, завършва класно училище в Ковачевица, а от 1862 година учител в родното си село
•   Бойко Рашков (р. 1954), български юрист и политик
•   Вангел Попангелов Бумбаров (1883 – 1963), възпитаник на Цариградската духовна семинария. След завръщането в родния край, отказва духовния сан и става учител в Неврокoп. Директор на Неврокопската гимназия. Член на неврокопския революционен комитет. Добровелец в четата на дядо Георги Баташки. Дават сражение срещу турците над с. Плетена през октомври  1912 г. Свири на цигулка. Владее френски език. Син на Никола Ангелов Бумбаров и внук на Ангел Спасов Бумбаров.
•   Георги Балтаджиев, учител в родното си село между 1845 и 1890 година
•   Димитър Благоев Матеров (1891 – 1971), възпитаник на Солунската търговска гимназия, индустриалец, финансист. Офицер от Първата световна война. Кавалер на орден „За храброст“. Общински съветник, обществен деятел, активен участник в движението за трезвеност. Владее френски, немски и турски езици.
•   Иван Бумбаров, учител в селото между 1845 и 1890 година
•   Илия Стойков, учи в родното си село, след това в Галатасарайския лицей в Цариград преди 1877 година, след това се занимава с търговия
•   Любен Пандев (р. 1949), български офицер, генерал-майор
•   Никола Ангелов Бумбаров, дякон и учител във Фотовища през Възраждането
•   Никола Атанасов (1886 – 1944), български революционер и политик
•   Никола Дрянков, възрожденски просветен деец, учител и свещеник в родното си село между 1850 и 1862 година и в Ковачевица (1862)
•   Никола Парапанов (1874 – 1937), български военен деец и революционер
•   Стоян Спасов Бумбаров, възрожденски просветен деец, брат на Ангел Бумбаров, след 1862 година е учител в селото си

Македоно-одрински опълченци от Фотовища

 

•   Ангел Ив. Бебечев (Бебечов, Бебешев, 1891 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен
•   Ангел Т. Димов, четата на Георги Мяхов
•   Апостол Попмагдалинчев (1876 – ?), четата на Георги Мяхов
•   Атанас Димитров (1882 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина
•   Атанас Ив. Цоклев (1894 – ?), Втора рота на Десета прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен
•   Борислав А. Станков (1892 – ?), четата на Георги Мяхов
•   Вангел Иванов Пандов (1886 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина
•   Васил Д. Ангелов, 29-годишен, четата на Георги Мяхов
•   Георги Бебечев (1882 – ?), четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен
•   Георги Божик Дренков (1883 – ?), четата на Георги Мяхов
•   Георги Бумбаров (1888 – ?), в 1910 година завършва с двадесет и четвъртия випуск Солунската българска мъжка гимназия,
•   Георги Бушбаров (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков
•   Георги Г. Ангелов, 20-годишен, земеделец, ІV отделение, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина
•   Георги Григоров (1882 – ?), четата на Стоян Мълчанков
•   Георги Дим. Бебечев (1870 – ?), четата на Стоян Мълчанков
•   Георги Ив. Бебечев (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен
•   Георги Ив. Магдалинин (1892 – ?), четата на Стоян Мълчанков, нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина
•   Георги Иванов Магдолинчев (1872 – 1913), Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, убит в Междусъюзническата война на 12 юни 1913 година
•   Георги Попмагдалинчев (1872 – ?), четата на Георги Мяхов
•   Георги Илчев (1884 – ?), четата на Георги Мяхов
•   Георги Лещенли (1884 – ?), четата на Стоя Мълчанков
•   Георги Ст. Матаров, четата на Георги Мяхов
•   Георги Тодоров Георгиев (1886 – ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина
•   Георги Цоклев, четата на Илия Тетимов
•   Димитър Ангелов Стайков (1886 или 1890 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина
•   Димитър Ат. Делиев (1887 – ?), четата на Георги Мяхов
•   Димитър Костадинов Гюрганчев (1877 – 1942), четата на Стоян Мълчанков
•   Димитър Николов (1886 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Първа рота Четиринадесета воденска дружина
•   Димитър Спасов (1870 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина
•   Ива Г. Гурманов (1867 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина
•   Иван Лазаров (1882 – ?), четата на Стоян Мълчанков
•   Иван Спасов, Трета рота на Пета одринска дружина
•   Илия Бомбаров (Бумбаров, 1893 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на бронзов медал
•   Илия Костадинов, четата на Георги Мяхов
•   Костадин Ан. Илиев (1889 – ?), четата на Георги Мяхов, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина
•   Костадин Алексиев, 20-годишен, четата на Стоян Мълчанков, Петнадесета щипска дружина
•   Костадин Бошков (1887 – ?), четата на Георги Мяхов
•   Костадин С. Праматаров, четата на Георги Мяхов
•   Костадин Стоянов, четата на Георги Мяхов
•   Лазар Иванов Лазаров (1888 или 1891 – ?), четата на Георги Мяхов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина
•   Манол Георгиев (1886 или 1893 – ?), четата на Стоян Мълчанков, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина
•   Найден Димитров (1876 – ?), Трета рота на Десета прилепска дружина, носител на бронзов медал
•   Никола Ат. Делиев (1885 – ?), четата на Георги Мяхов
•   Никола Г. Лазаров (1886 – ?), четата на Георги Мяхов
•   Никола Георгиев Терзиев, четата на Георги Мяхов
•   Стоян Георгиев (1872 – ?), нестроева рота на Десета прилепска дружина
•   Стоян Т. Манолев (1889 – ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина
•   Стоян Тодоров (1885 – ?), четата на Стоян Мълчанков, носител на орден „За храброст“
•   Тодор Георг. Лазаров, четата на Георги Мяхов
•   Тодор Николов (1872 – ?), четата на Георги Мяхов
•   Тодор Стевасторов (1888 – ?), четата на Стоян Мълчанков
•   Цветко Попкемилчев (1883 – ?), четата на Георги Мяхов

Починали в Огняново

•   Костадин Алакушев (1875 – 1912), български революционер
•   Стойко Пашкулев (? – 1912), български революционер

Свързани с Огняново

•   Стоян Бабин Еленин, български учител във Фотовища (ок. 1850 – 1862), в Неврокоп и Ковачевица

• Мальов, Ан. Село Огняново: историческа летопис. Благоевград, 1981.
• Георгиева, Албена. Рецепти от селата Гърмен, Дебрен, Дъбница, Огняново и Рибново, Гоцеделчевско. София, Гутенберг, [2004]. ISBN 954-9943-75-5.

• Огняново – информационен сайт
• Архив на оригинала от 2020-11-25 в Wayback Machine.