Обсада На Лисабон

е военно действие, което поставя Лисабон под траен португалски контрол и прогонва маврите. Обсадата на Лисабон е една от малкото християнски победи по време на Втория кръстоносен поход – тя е „единственият успех на всеобща операция, предприета от поклонническата армия“ според съвременния историк Хелмолд, Тя е повратна битка на Реконкистата.

Обсада на Лисабон
Втори кръстоносен поход
Информация
Период	1 юли – 25 октомври 1147 г.
Място	Лисабон, Португалия
Резултат	Решителна португалско-кръстоносна победа
Страни в конфликта
Кралство Португалия Кръстоносци Тайфа Бадахос
Командири и лидери
Афонсо I Хенри Гланвил Арнолд III от Аершот Кристиан дьо Гистел Саймън от Дувър Андрю от Лондон Сахер от Аршел неизвестен
Сили
20 000 7000 португалци 6000 англичани 5000 германци 2000 фламандци 15 000
Жертви и загуби
Координати: 38°42′00″ с. ш. 9°10′59.99″ з. д. / 38.7° с. ш. 9.183333° з. д. 38.7, -9.183333
Обсада на Лисабон в Общомедия

Падането на Едеса през 1144 г. води до призива за нов поход от папа Евгений III през 1145 и 1146 г. През пролетта на 1147 г., папата упълномощава кръстоносния поход на Иберийския полуостров. Той също упълномощава Алфонсо VII да присъедини походите си срещу маврите към Втория кръстоносен поход. През май 1147 г., контингент кръстоносци напуска Дартмут, Англия. Те възнамеряват да отплават за Светите земи, но времето ги принуждава да спрат на португалския бряг в северния град Порто на 16 юни 1147 г. Там те са убедени да се срещнат с португалския крал Афонсу I. Кръстоносците се съгласяват да помогнат на краля да нападне Лисабон. Обсадата започва на 1 юли. След 4 месеца, мавърските управители се съгласяват да се предадат на 25 октомври, най-вече заради глада в обсадения град. Повечето кръстоносци се заселват в Лисабон, но някои от тях отплават и продължават за Светите земи. Лисабон става столица на Кралство Португалия през 1255 г.